Дете на порока

— Ако войната свърши, бихме могли.

— Нека и така останем дълго време.

— Да — каза той, макар да знаеше, че заповедите, които трябваше да предаде в Палермо, не търпяха отлагане. — Кажи ми какво искаш да правиш.

— Да се любя с теб и да рисувам. Земен рай.

— Моят рай може да мине и без рисуване.

— Ти си ограничен.

— С теб да. — После я целуна по начин, по който никога не беше целувал жена, с неподправена обич, с наслада, която нямаше нищо общо със страстта. Беше ново и хубаво чувство. Бо беше изненадан.

— Мислил ли си някога за деца? — попита тя, когато той все още се наслаждаваше на чувството от целувката.

Почувства как го побиват тръпки.

— Може би, но след много време — отговори той.

— Разтревожих ли те? — Беше усетила внезапната промяна в гласа му.

— Не, но хайде да намерим сюнгерите. Днес не възнамерявам да ставам баща.

Когато се върна, тя лежеше на шезлонга, а тялото й изпъкваше с белотата си в сянката на храстите.

— Съжалявам, че така те обезпокоих.

— Не е безпокойство.

— Страх?

— Точно така — каза той и се усмихна. — От мен би излязъл ужасен баща и още по-лош съпруг.

— Това да не би да е предупреждение? — По погледа й личеше, че е развеселена.

— Хайде да сменим темата. Не се отразява добре на възбудата ми.

— Като ново противозачатъчно средство?

— Точно така. — Той седна до нея и нервно се излегна. После сложи пакета със сюнгерите на корема й. — Като че ли няма да мога да го направя.

— В такъв случай ще трябва да те предразположа или да те изкуся, или и двете — шеговито подхвана тя, после взе малката муселинова кесийка и я развърза. Извади парченце сюнгер, което тя самата беше изрязала в подходяща форма, и му го показа. — Хайде, погледни то. Ще се успокоиш — предложи му тя. — А сега внимавай, скъпи — весело заяви Сирина. — Вземам този непропусклив сюнгер — продължи тя с усмивка, — и си го слагам тук. Тя бръкна с пръсти във вагината си и напъха сюнгера навътре. — Искаш ли да провериш дали ми става? — тихо попита тя.

За миг той я изгледа, а после погледът му се плъзна надолу по тялото й.

— Искам да пийна нещо — поклати глава Бо.

— За кураж?

— За отлагане.

— Останах с впечатлението, че нито една от твоите дами не те е питала за деца?

— Така е.

Той съвсем се беше умълчал, беше добил сериозен вид. Тя се изненада от внезапната промяна у него.

— Нека аз ти донеса брендито — каза Сирина и се изправи. — И престани да се тревожиш. И аз не искам дете. — Усмивката й беше приятна и успокоителна. — Просто от любопитство попитах — това е.

— Добре — каза той, но не й се усмихна в отговор.

По-късно обаче, когато тя тръгна надолу по стълбите и попадна в неговото полезрение, смръщеното му изражение отстъпи на широка и пленителна усмивка.

— Така ли си представяш изкушението?

— Алкохол, голота и сладкиши. Как да сбърка човек? — Тя бавно се изтегна на няколко крачки от него, вдигнала бутилката към него в знак на поздрав, а на фона на бледата й кожа блестяха две марципанови черешки, закрепени на връхчетата на гърдите й — вкусно допълнение за едрите й зрели гърди.