Първият крал на Шанара

Тогава чу нещо — въздишка, може би, или пък слаб стон. Пристъпи бързо през отвора.

Въпреки обгърналия го отвсякъде мрак, очите му успяха да се нагодят почти на мига. Там нямаше нищо — нито хора, нито мебели, нито оръжия, нито постелки, никакъв признак на живот. Палатката беше празна.

Риска се втренчи, неспособен да повярва на очите си.

После някакво съскане разкъса тишината, ниско й пронизително, и въздухът точно пред лицето му се раздвижи. Мракът започна да се сгъстява и в празното пространство се заоформя нещо. Една увита в черно наметало фигура се очерта пред очите му. Риска схвана какво се случва и по тялото му плъзна ужасяващ студ. Господаря на Магията бе стоял там през цялото време, там — в мрака, невидим, беше го наблюдавал и очаквал. Вероятно дори знаеше за идването му. Той не бе, както си беше въобразявало джуджето, същество от плът и кръв, което може да бъде убито с обикновено оръжие. Беше се освободил от смъртната си обвивка чрез своята магия и сега можеше да приеме всяка форма или просто да се разтвори в пространството. Нямаше нищо чудно в липсата на стражи. Те просто не бяха необходими.

Господаря на Магията посегна към него. За миг на Риска му се стори, че не може дори да помръдне и реши, че ще умре, без да е успял да вдигне и пръст, за да се защити. Но после огънят на решителността му разкъса страха и сякаш го съживи. Той изрева предизвикателно към ужасната черна фигура, към скелето подобната ръка, протегната към него, към червените като кръв очи, към собствения си страх, към съдбата-изменница. Бойната му брадва се вдигна, за да опише огромен мах, а огънят на собствената му магия плъзна по цялата й дължина. Господаря на Магията направи движение с ръце и Риска усети как сякаш железни окови приковават ръцете му към тялото.

С небивало усилие той ги разкъса и запрати брадвата. Тя се удари в покритата с мантия форма и експлодира в пламъци.

Риска, не дочака да види резултата от удара си. Той инстинктивно усещаше, че не може да спечели тази битка. Физическата сила и бойните умения никак не бяха достатъчни, за да повалят такъв противник. В момента, в който хвърли брадвата, се шмугна през отвора в палатката, скочи на крака и хукна да бяга. Около огньовете вече се чуваха викове, войните се събуждаха. Риска не погледна назад, но усещаше присъствието на Брона като черен облак, който се протяга към него, опитвайки се да го завлече обратно. Хукна през откритото пространство, скочи в най-близкия огън и зарита из умиращите вече пламъци. Навсякъде се пръснаха искри и горящи главни. Той грабна един меч от спящия наблизо и се плъзна наляво в дима от разровения огън.

Във всички части на лагера се вдигна тревога. Ръката на Господаря на Магията все още се протягаше към него, стягаше се около гърдите му, но постепенно започна да отслабва, щом той увеличи дистанцията.

Мислите на Риска бяха напълно разпилени и той се опита да ги събере. Пред него изникна трол и препречи пътя му. Джуджето остави кинжала си, забит в гърлото му. Реагира инстинктивно, все още не можеше да мисли ясно. Навсякъде около него се въртяха мъже, тичаха във всички посоки, в търсене на причината за бъркотията, все още неразбрали, че причината всъщност е той. Риска се принуди да забави ход, да не обръща внимание на бесните удари на сърцето си и на стягането в гърдите. По дяволите! Бе стигнал толкова близо?