Първият крал на Шанара

— Ела да хапнеш нещо — извика му Марет.

Той се обърна и слезе от скалите. Тя бе наредила чинии с хляб, сирене и плодове и наливаше ейл в метални чаши. Бяха се снабдили с провизии от един фермер преди Варфлийт предната вечер и сега това бе всичко, останало от тях. Той седна срещу нея и започна да яде. Тя не го поглеждаше. Преди два дни напуснаха падналия Паранор, върнаха се обратно през Кенън и тръгнаха на изток покрай Мирмидон, като следваха склоновете на Драконовите зъби дотук. Бремен ги беше изпратил напред, беше им наредил да тръгнат без него, да вървят по поречието на Мирмидон до река Раб и после да я прекосят към Сторлок. Там трябваше да съберат сведения за мъж, който според друида живее някъде в пустошта на Източните земи, в Горен Анар — мъж, за когото Кинсън никога не бе чувал. Трябваше да разберат къде точно могат да го открият и после да изчакат, докато Бремен се присъедини към тях. Друидът не им бе обяснил какво се очаква да правят междувременно. Не им бе казал и защо трябва да търсят този непознат. Просто им обясни какво да правят — всъщност обясни на Кинсън, защото Марет тогава все още спеше — и изчезна сред дърветата.

Кинсън смяташе, че се е върнал обратно в крепостта на друидите, и сега отново се зачуди защо. Бяха се измъкнали от Паранор сред въртоп от звуци и ярост, сред отприщената и разбесняла се магия, освободена от Марет и от нещо в самата крепост. Сякаш някакъв звяр се бе надигнал да ги погълне. На Кинсън му се стори, че може да усети дъха му във врата си и да чуе стърженето на ноктите му, докато ги преследва. Но те бяха избягали в горите и се бяха скрили там в избеляващия вече мрак на нощта, докато гневът на звяра отслабна от само себе си и съвсем отмря. Стояха под прикритието на дърветата целия следващ ден и оставиха Марет да спи. Бремен се грижи за нея, отначало видимо притеснен, но щом тя се пробуди за момент, колкото да изпие чаша вода, преди да заспи отново, той спря да се тревожи.

— Магията й е твърде мощна за нея — обясни той на Кинсън.

Продължиха да бдят над нея в късните утринни часове, след като се бе пробудила и после бе заспала отново. Слънцето беше високо над главите им и мрачният спомен от нощта беше започнал да избледнява. Виждаха притихналия Паранор отвъд дърветата, мъртъв и изпразнен от живот.

— Изглежда, че тя е дошла при друидите, за да намери начин да я разбере по-добре. Но предполагам, че не е прекарала достатъчно време с тях, за да го постигне. Вероятно поиска да дойде с нас, защото вярва, че можем да й помогнем.

Бремен поклати посивялата си глава.

— Но нали видя, че тя призова магията си, за да ме защити от изчадията, които Брона бе оставил да ме чакат, само че после веднага изгуби контрол над нея! Изглежда, не е способна да прецени от какво количество се нуждае. Или може би проблемът изобщо не е в преценката, а в самото призоваване, нейната магия приема, каквато форма си поиска. При всички положения, тя се излива от нея като река! В крепостта погълна онези създания като комари. Беше толкова мощна, че възбуди магията, която крепостта поддържа за своя защита, земната магия, вложена там от първите друиди. Това е магията, която аз раздвижих при завръщането си, за да се убедя, че все още пази крепостта от опити за разрушение. Не можех да защитя друидите от Господаря на Магията, но можех да предпазя Паранор. Магията на Марет бе така всепроникваща, че изглеждаше сякаш самата крепост е в опасност и затова се пробуди и земната магия.