Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Сега вървеше бързо, но не тичаше. Ако се втурнеше в бяг, само щеше да привлече внимание. Той призова магията си, за която бе забравил в мига на бягството си. Осъзна, че за първи път почти изцяло бе изгубил контрол върху нея, че почти се бе оставил на страха. Обви се бързо в магията си и се отправи наляво, към равнините — посока, обратна на тази, от която бе дошъл и в която нямаше да го търсят. Ако го разкриеха и се наложеше да си пробива път с бой, със сигурност щеше да загине. Те бяха твърде много за него. Твърде много за когото и да било — друид или не.
В долната част на лагера ускори крачка, гневът от срещата му с Господаря на Магията заплашваше да го задуши. Насили се да диша равномерно, да не обръща внимание на суматохата сред пробуждащата се армия, на виковете и крясъците, на тропота на ботушите, когато отделения въоръжени войници бяха разпратени във всички посоки. Пред себе си вече виждаше мрачните равнини, ширналата се празнота, която се простираше отвъд кръга от лагерни огньове. Имаше стражи по целия периметър, но те се взираха към мрака, в очакване на нападатели отвън. Той изпитваше почти неустоимо желание да погледне през рамо, да види какво ще се случи, но нещо в него го предупреждаваше, че ако го стори, ще се разкрие. Вероятно Господаря на Магията щеше да види очите му и да разбере кой е дори и от убежището си. Вероятно щеше да разпознае лицето му. Може би това щеше да е достатъчно, за да го погуби. Риска не се обърна. Продължи напред, като забави крачка, за да избере отправната точка на бягството си, щом наближи края на лагера.
— Ти и ти! — извика той на двойка гноми, когато мина между тях, без да спре, за да не видят лицето му. Обърна се към тях на собствения им език. Беше се научил да го говори съвсем гладко още десетгодишен. После им направи знак да го последват и рече: — Елате с мен.
Те не понечиха да възразят. Войниците рядко го правеха. Риска се държеше и изглеждаше като офицер и те тръгнаха, без да спорят. Той закрачи към мрака, сякаш знаеше какво прави и изпълнява някаква задача. Отведе ги доста надалеч в нощта, после ги разпрати в различни посоки и просто продължи напред. Не се и опита да се върне за оръжията и наметалото си, защото знаеше, че е твърде опасно. Беше щастливец, че въобще остана жив, и нямаше намерение да предизвиква повече съдбата. Вдишваше дълбоко нощния въздух, като се опитваше да успокои сърцето си.
Зачуди се дали Бремен знае каква е природата на врага му. Дали старецът осъзнава каква сила притежава Господаря на Магията? Сигурно да, защото той бе ходил в убежището му и го беше шпионирал. Прииска му се да бе разпитал по-подробно стареца, когато беше имал възможност за това. Ако го беше сторил, никога нямаше да се опита да убие Брона сам. Щеше да знае, че няма подходящото оръжие за това. Нищо чудно, че Бремен търсеше талисман. Нищо чудно, че разчиташе на виденията на мъртвите за съвет.
Огледа небето за черепоносци, но не видя нито един. Въпреки това остана все така обвит в магията си. Навлезе в Раб и сви на югоизток към Анар. Преди светлината на утрото да го разкрие, щеше да е на сигурно място, под прикритието на дърветата. Беше се измъкнал, за да се сражава отново в бъдеще, и с пълно право можеше да се нарече късметлия.
Но как трябваше да се бори срещу враг като Господаря, на Магията? Какво можеше да каже на джуджетата, за да им вдъхне надежда?
Отговорите му се изплъзваха. Той вървеше в нощта и ги търсеше.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Два дни по-късно армията на Северната земя беше разпънала лагера си на двадесет мили от Сторлок. Бяха прекосили равнините безпрепятствено и се насочиха на изток към Анар, като се придържаха встрани от лабиринтите на горите. Приличаха на огромен, бавен червей, който лека-полека се приближава към поселенията на джуджетата.
Сигнални огньове горяха в далечината под сумрачното небе — ярка, жълта мъгла, която се простираше на няколко мили из равнините. Кинсън Рейвънлок виждаше сиянието им от мястото си в края на Драконовите зъби, под Долината на шистите. Войските бяха прекосявали река Раб сигурно целия следобед, преди да устроят лагера си. По изгрев щяха да поемат отново на юг, което означаваше, че на зазоряване на следващия ден щяха да са точно срещу селото на сторите.