Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Наистина доста време бе изтекло, откак работиха заедно, почти двайсет години от краха на имперската операция „Хамъртонг“ на Татуин. Шада бе запомнила Кароли като млада, неопитна и неимунизирана срещу пристъпи на паника.
Жената пред нея беше нещо съвсем друго. За тези двайсет години бе добила изящество и уравновесеност и излъчваше спокойствие и увереност.
— Откъде научи, че ще дойда оттук?
— Не сме научили — сви рамене младата. — И другите страни се наблюдават. По едно време ми се стори, че зърнах долу синята ти рокля, и реших, че е вероятно да минеш оттук — тя посочи сложно сплетената коса на Шада, след това прилепналия й боен костюм и катераческата раница. — Не ще и дума, роклята повече подхождаше на прическата ти от бойния костюм. Какви са тези неща, които я придържат?
— Лакирани дзенджийски игли — отвърна Шада. — Мазик обича да нося бижута.
— Добра маскировка за телохранител — кимна Кароли. — Дали в някоя от тях не е скрит предавател? Пусни я на земята.
— Нищо не пропускаш — намръщи се Шада, извади втъкнатия зад ухото й предавател и го пусна върху купа клинове. — Много се радвам, че не сме врагове. Кои са тези „ние“, които спомена?
— Имам клиент — Кароли кимна към издигнатата част на покрива. — Ей там е.
Клекналият до оберлихта с бластерен снайпер?
— Какво прави?
— Вече не те засяга — отвърна Кароли.
Шада се намръщи:
— Работя за Мазик вече дванайсет години. Не можете с едно щракване на пръстите да сложите край на такова сътрудничество.
— Можем и го правим — възрази Кароли. — Стана ясно, че групата на Мазик няма да се превърне в онази организация, която Мистрил се надяваше да стане, когато те изпрати. И след като контрабандисткият съюз на Талон Карде насмалко не загина, единайсетимата решиха, че ти нямаш работа тук. Време е за нова задача.
— Добре — съгласи се Шада, отстъпи две крачки и изви врат, сякаш се опитваше да зърне клиента на Кароли. — Довечера ще кажа на Мазик, че подавам оставка като негов телохранител. Сутринта можем да тръгнем.
— Съжалявам — поклати глава Кароли. — Тръгваме сега.
Шада я изгледа, мерейки на око разстоянието между двете. Три метра. Идеално!
— Защо? — попита тя. — Защото твоят клиент иска да го убие?
Въпреки оскъдната светлина Шада видя, че Кароли трепва. Но гласът й в следващия миг прозвуча съвършено спокойно:
— Неудобно ми е да ти припомням, Шада, че ние сме мистрили. Получаваме заповеди и ги изпълняваме.
— Аз съм и телохранител на Мазик — тихо отвърна тя.
— Някога мистрилите знаеха какво е чест, и се подчиняваха и на дълга, не само на заповедите.
— Чест! — изсумтя Кароли. — Май не си в час.
— Очевидно — отвърна Шада. — Винаги съм вярвала, че като мистрил съм с няколко крачки над всевъзможните наемници и убийци. Извини ме за наивността.
— Правим необходимото, за да запазим народа си жив — тихо, с помръкнало лице каза Кароли. — Това, че един лукав хътянин иска да изиграе един хитър контрабандист, не е наша работа.
— Не е ваша работа — съгласи се Шада. — Но е моя и аз трябва да си я върша, Кароли. Дръпни се от пътя ми, за да не пострадаш — тя посегна към раницата си и закопча обезопасителното въже…
Ръката на Кароли недоловимо трепна и изведнъж в нея блесна малък бластер.
— Не мърдай! — заповяда тя. — Горе ръцете!
Шада нехайно вдигна ръце и разпери пръсти, за да покаже, че не крие нищо.
— Ще трябва да ме убиеш, за да ме спреш — предупреди тя.
— Надявам се да не ми се наложи. Сега се обърни.
С вдигнати ръце Шада се обърна на деветдесет градуса с лице към оберлихта… В следващия миг направи крачка назад извън покрива.
Почти бе сигурна, че Кароли ще стреля, преди тялото й да изчезне под покрива. Но по-младата жена или бе изненадана от скока й, или се владееше твърде добре, за да стреля напразно. Всъщност Шада нямаше време да размишлява за причината. Осигурителното въже се изпъна, тя увисна и почти мигновено се люшна надясно към последния клин. След две секунди щеше да стигне крайната точка на маха си и да полети обратно нагоре към ръба на покрива, където я чакаха Кароли и бластерът й.
Разполагаше само с тези две секунди, за да вземе своя отскорошен приятел. Стреснатият блуферав нямаше време дори да писне, когато Шада го грабна от гнездото му. С другата ръка успя да отнесе едно яйце. В следващия миг въжето я издигна към покрива.
Двесекундната й отсрочка бе изтекла. В мига, когато замахваше, Кароли се появи над ръба на покрива. Очите и бластерът й шареха надолу по стената. Тя зърна Шада… залитна, изгубила равновесие за част от секундата, докато се опитваше да спре движението си напред, и вдигна ръка…