Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Те бяха каймакът на остатъците от обществото на Емберлене, лично благословени, преди да тръгнат на гурбет, от единайсетимата старейшини. От най-ранно детство голямата мечта на Шада бе да е една от тях. Сестрите от мистрилския женски орден, недостижими в уменията си, бродеха по планетите и предлагаха на потиснатите и обезправените услугите и способностите си на воини. В замяна получаваха средства, без които животът на онова, което бе останало от планетата им, щеше да угасне. Никой никога не бе проявявал интерес към народа на Емберлене за разлика от Каамас, да речем.
Тя с усилие потисна прилива на негодувание от тази шумотевица около Каамас през последните няколко седмици. Емберлене бе унищожена твърде отдавна, за да будеше още чувства у някого, дори у нея. Никой в галактиката не се беше загрижил навремето, камо ли сега. Да, не беше справедливо, но и никой никога не бе твърдял, че вселената е справедлива.
Отляво над главата й прозвуча озадачено измъркване. Шада погледна нагоре към тъмното и забеляза чифт близо разположени очи, проблясващи към нея от дъното на една дупка.
— Няма нищо — прошепна тя и предпазливо продължи нагоре.
В тази част на Боркораш едва ли имаше друго освен безобидни блуферави, но все пак трябваше да внимава.
Оказа се, че няма от какво да се опасява. Наистина беше блуферав, сврян в гнездото си вдън нишата в стената. Под крилото му Шада зърна две покрити с петънца яйца.
— Не се притеснявай, не съм гладна — успокои тя птичката.
Навремето, припомни си тя, много умееше да ги лови. Бяха доста по-добри на вкус от градските насекоми, които се хранеха с трупове…
Шада прогони всякакви мисли от главата си, прехвърли тежестта си на едната си ръка и окачи с другата обезопасителното въже. Инструкторите й мистрили биха я критикували заради това, че го използваше, защото забиването на клина отнемаше време, а един истински мистрил е твърде бърз, за да се нуждае от него. Само че последните й занимания с катерачество бяха преди доста години, а и най-бързите рефлекси нямаше да й помогнат, ако полетеше надолу, преди да стигне покрива.
Но пък и окажеха ли се подозренията на Мазик поне отчасти основателни, щеше да е все едно дали стига със закъснение, или изобщо стига до покрива. До края имаше още два метра, прецени Шада. До срещата на Мазик и Грив вероятно оставаха четири минути. Тя прекара тънкото като паяжина въже през клина, без да изчака тихото съскане на молекулярната заварка между клина и стената да приключи, отмина гнездото на блуферава и продължи нагоре. Тъкмо протягаше ръка към стряхата, за да се покачи на покрива, когато чу слаб шум и замря.
Звукът не се повтори. Тя спусна ръка, извади друг клин от раницата си и го заби възможно най-далеч вляво. С надеждата отгоре да не се чуе съскането на заварката, окачи обезопасителното въже и осигуровката на раницата си на новия клин. Ако стреляха по нея, когато си подадеше главата над ръба на покрива, при падането щеше да се озове с метър и половина встрани. Не беше кой знае какво, но едно отместване на мишената пред стрелеца по време на престрелка дори с толкова можеше да се окаже важно. Тя извади бластера от кобура си, свали предпазителя…
— Здравей, Шада — изрече мек глас точно над главата й.
Тя вдигна очи. На ръба на покрива седеше загърната в плащ фигура и гледаше към нея. Колкото и да бе тъмно…
— Ти ли си, Кароли? — прошепна тя.
— Доста време мина, нали? — каза Кароли Дълин. — Ако обичаш, остави си бластера на покрива, преди да се качиш.
Шада протегна ръка и остави оръжието си до краката на Кароли. След това откачи обезопасителното въже на раницата си и се прехвърли горе.
Тя се изправи и бързо се огледа. На това място покривът бе плосък, малко по-навътре се издигаше стръмно на метър и отново ставаше плосък. Нататък Шада видя върха на продълговат оберлихт, закриващ тайната зала на последния етаж. Онази зала, в която Мазик щеше да сключи сделката си…
— Май само теб не съм очаквала да видя тук — погледна тя към Кароли.
— Предполагам — съгласи се другата жена. Тя взе бластера, докато Шада се прехвърляше на покрива, и го мушна под плаща си. — Можеш да свалиш и клиновете. Ще слезем по вътрешното стълбище. Остави ги на покрива, ако обичаш.
— Разбира се — Шада разкопча клиновете от ръцете си и ги остави на покрива, после коленичи, направи същото и с клиновете от краката и се изправи. Клиновете не бяха оръжие, но явно Кароли не искаше да рискува по никакъв начин. — Доволна ли си?
Кароли сви устни.
— Държиш се, сякаш сме врагове, Шада. Не сме.
— Чудесно! — възкликна Шада, взирайки се в лицето на по-младата жена.