Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Тъкмо тогава Реджина й донесе новината, която я накара да се почувства още по-зле.
— Какво се е случило? — попита Никол, когато сестра й влетя без дъх в стаята.
— Елизабет Мартиндейл — каза на пресекулки Реджина. — През уикенда състоянието й се е влошило! Толкова е болна, че дори не може да се вдигне от леглото и докторите казват, че няма да я бъде.
Никол се ококори, а кръвта се отдръпна от лицето й.
— Няма да я бъде?
Реджина кимна с широко отворени очи и призрачно бледо лице.
— Какво искаш да кажеш с това, че няма да я бъде?
— Не зная! — извика сестра й. — Докторите казват, че няма да я бъде! Мисля, че това значи, че тя умира!
Никол се отпусна тежко на един стол, напълно потресена.
— Умира!
Реджина седна, също толкова поразена. Двете сестри се спогледаха без думи.
— Не вярвам — каза накрая Никол. — Елизабет е млада — по-млада от всички нас! Младите момичета не умират така внезапно!
Устните на Реджина потрепнаха и очите й се напълниха със сълзи.
— И аз не мога да повярвам — каза тя с пресипнал глас. — Може би не е истина.
— Естествено, че не е истина! — извика Никол. Изпълни я облекчение. — Това е някакъв ужасен слух. Нали знаеш как в устата на мълвата мухата се превръща в слон!
— Може би имаш право — каза Реджина и също се поуспокои. — Може би само е болна от някаква тежка форма на грип и това е всичко.
Никол кимна, но все още беше разтърсена из основи.
Никол още бе разстроена, когато час по-късно каретата на Драгмор спря пред дома на Стафърд. Слуховете наистина бяха нещо ужасно, но няма дим без огън. Никол се молеше това да не е така, отказваше да го повярва. С надеждата, че Елизабет е просто болна, тя реши да отиде и изкаже съчувствието си на младото момиче, което се бе отнесло толкова мило с нея. Кочияшът й помогна да слезе, а икономът на къщата я въведе във фоайето.
Никол му подаде визитната си картичка и обясни, че е разбрала за болестта на лейди Елизабет и е дошла да й изкаже най-добрите си благопожелания, ако това е възможно. Носеше и красиво опакована кутия с шоколад, която бе купила по пътя от Оксфорд Стрийт.
Икономът разгледа картичката й, но преди да успее да отговори, един гневен мъжки глас изкрещя:
— Елизабет не приема посетители!
Никол се извърна и видя херцог Клейбъроу да върви към нея с мрачно изражение. Бе само по риза с навити ръкави и дори не носеше сако. Панталоните му, обикновено идеално изгладени, сега бяха намачкани на хармоника. Потъмнелият му поглед мяташе мълнии, около очите му имаше сиви кръгове от недоспиване и тревога. Косата му изглеждаше още по-дълга и разрошена. Без да отмества разярения си поглед от Никол, той се обърна към иконома:
— Уилям, можеш да си вървиш.
Уилям веднага се изпари.
Никол не очакваше да го намери тук. Изненадана и от появата, и от яростта му, тя инстинктивно отстъпи крачка назад. Той я сграбчи за ръката.
— Какво правиш тук, по дяволите?
— Дойдох да видя Елизабет. Чух, че…
— Дошла си да видиш Елизабет? Защо? За да се убедиш с очите си колко е зле?
Никол се опита да се отдръпне, но той не я остави.
— Пусни ме! Моля те!
Без да обърне внимание на молбите й, херцогът я притегли към себе си така, че лицата им се доближиха на сантиметри едно от друго.
— Изобщо не си мисли, че ако тя умре, ще се оженя за теб?
Шокирана, Никол издърпа ръката си от неговата.
— Как можа да ти хрумне подобно нещо! — извика тя.
— Тогава за какво си дошла! — изрева той. — За какво ти е, за бога, да идваш тук?
Прималя й — не само от жестоките му обвинения, а и от дълбочината на неговото страдание.
— Не си добре дошла тук!
Тя успя да се задържи изправена, с високо вдигната глава. Ала очите й се напълниха със сълзи.
— Колко си жалък! Дойдох тук, за да й кажа колко съжалявам, че още е болна!
— Че защо ще съжаляваш? — Ейдриън се изсмя безрадостно. — Мисля, че ти си последния човек в цяла Англия, който би съжалявал!
Това, че продължаваше да я оскърбява и очерня толкова несправедливо, успя да разпали гнева й.
— Тя винаги е била толкова добра към мен, дори когато всички останали в този град — включително и тук присъстващите — се държаха с мен грубо и обидно!
— Много ми е трудно да повярвам, че си дошла тук от благородни чувства.