Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И така ли умееше да се бие Кубрат на двадесет години? Навярно по-добре, защото вече се биеше на живот, а не за игра, докато Аспарух се биеше за игра. Но как се биеше това високо и тънко момче, какви мрежи тъчеше сабята му, как летеше срещу противника си, опрял само коленете си върху плещите на коня! И почти винаги побеждаваше, а когато не побеждаваше, Кубрат подозираше, че го прави нарочно, защото така иска. Когато Кубрат го попита как се справя с най-добрите саби на оногурите, Аспарух тихо му каза: „Татко, знам къде ще ударят. Не разбирам откъде знам. Не гледам очите им, а знам какво са намислили.“ И Кубрат му повярва, тъй като иначе не можеше да си обясни защо кавханът досега десет пъти с проклятие беше чупил сабята на коленете си, след като Аспарух с лекота я избиваше от ръцете му.
А оня — младият Кубрат преди шестдесет години — всъщност умееше много, много повече от Аспарух. И старият Кубрат съзнаваше това. Младият Кубрат се бореше за живота си и за живота на племето си. А пък Аспарух ходеше нагоре-надолу, гледаше, усмихваше се и почти винаги мълчеше. Всичко беше за него игра — и ловът, и разговорите с жреца, и знанието на говора на толкова народи. Биеше се за показ, когато баща му поискаше, ходеше на лов, когато тръгнеха всички. Губеше се понякога из степта, но какво може да прави в степта, освен да се шляе нагоре-надолу?
Но какво ли и се искаше от Аспарух! Кубрат на двадесет и една години имаше белези и синове. А синът му щеше един ден да стане жрец, но денят на посвещението все не идеше, защото жрецът на Конника знаеше какво изчаква. На Аспарух не му трябваха нито знанията и уменията на Кубрат, нито уменията на братята му. Почти всички го обичаха, та не трябваше да се бори за ничия любов. И жените не го привличаха, а колкото и да е чудно, като че ли след първите срещи те сами страняха от него.
Не създаваше ли Кубрат със своята любов един ненужен човек? Старият хан усещаше нещо нередно, но не се плашеше, нито бързаше. Защото времето щеше да покаже накъде ще тръгне Аспарух. А сега той беше вятърът, който раздухваше пепелта върху угасващите въглени на Кубратовите желания. Защото Кубрат гледаше на света с Аспаруховите очи — иначе не би го и погледнал. И Кубрат се връщаше на старите места и се срещаше с нови хора само за да ги покаже на Аспарух. И купуваше коне и соколи, за да зарадва Аспарух. Когато Кубрат пипаше телата на жените и гривите на конете, и огъня дори — той сякаш носеше върху ръката си тежка ловна ръкавица, та до сърцето му чувствата стигаха вяли и уморени. А щом докоснеше Аспарух, вятърът издухваше облаците и мъглата. И светът светваше пречистен и ясен, като ей сега сътворен. Дори дългите нокти на грабливите ловни птици не могат да минат през кожената ръкавица, а едно докосване до ръката на Аспарух връщаше на Кубрат усета, че е жив и че е хубаво да се живее.
Като всички хора, които обичат, и Кубрат ревнуваше Аспарух. Но нямаше от кого толкова да ревнува. Единственият човек, с когото Аспарух се срещаше и говореше, кажи-речи, всеки ден, беше жрецът на Великия конник. А Кубрат нямаше как да попречи, пък и не искаше да попречи на тази дружба, защото жрецът беше Аспарухов учител. И въпреки това Кубрат броеше часовете, които Аспарух прекарваше край жреца.
Един ден Кубрат повели да извикат жреца и му каза:
— Ти си говорил пред кавхана, че Аспарух бил отгледан от табун диви коне. Вярно ли е?
Жрецът пъхна ръка в пазвата на бялата си дреха и отговори:
— Вярно е.
Кубрат дори нямаше време да се ядоса, защото досега мислеше, че кавханът говори против жреца, а то се оказа истина. Затова Кубрат се смая и възкликна:
— И ти си казал, че дива кобила взела със зъби Аспарух от люлката му, та го сложила на гърба на друга кобила. А той се хванал за гривата й. И така кобилите го кърмели и гледали в степта седем години.
Жрецът потвърди:
— Вярно е.
А Кубрат викна:
— Как може да е вярно! Може ли кобила да гледа дете!
Жрецът каза:
— Вярно е, че съм го казал.
Кубрат седна, защото ходеше нагоре-надолу из шатрата, та избърса челото си. И каза:
— Ти си безумец. Бива ли да говориш, че ханският син е отгледан от кобила? Още малко и ще кажат, че баща му е бил жребец.
Жрецът бавно заговори:
— Отвори ушите си и запомни каквото ти казвам. Аз не съм измислил тази мълва, тя стигна до ушите ми. Шушнеха я обикновени конници оногури — и в очите им светеше страхопочитание и възхита. И разбрах колко хубаво е Аспарух да се отличава от другите хора и да бъде човек, като дошъл от приказките. Защото, велики хане, всеки човек има нужда от чудо и всеки народ си създава синове, които умеят да правят чудеса. Когато нибелунгите се бореха с Атила, те си създадоха Зигфрид, който се къпе в кръвта на драконите, а нартите родиха Сослан, който беше закален в пещ. И римляните измислиха Ромул и Рем, уж кърмени от вълчица. А конниците оногури ще пеят за Аспарух, отгледан от диви коне. И мисля, че първа го е казала оная умна жена — Акага, която даде на момчето името Аспарух, Конеславния. Не че я обичам, защото нейното знание не е укротено, та не може да се заключи в храм и върху пергамент, но Акага знае много неща.