Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Мисля, че трябва да останеш с нас — настоя Нийл. — Може да се наложи да те питаме за нещо. — После бързо добави: — Не изчезвай, Маги.

Като го гледаше, както беше облечен в жълто-кафява риза, маскировъчен панталон и маратонки, на Маги й се прииска фотоапаратът да е в ръцете й. Даде си сметка, че в Нийл имаше нещо, което никога преди не беше забелязвала в Ню Йорк. Днес от него не се излъчва предупреждението: „Не нахлувай в моя свят“, помисли си тя. Изглежда така, сякаш наистина се интересува от чувствата на другите хора. Дори от моите чувства.

Челото му бе набраздено от безпокойство и загриженост, а тъмнокафявите му очи гледаха по същия въпросителен начин, който Маги бе забелязала предишната вечер.

После, когато баща му се зае с бравата на старата врата, Нийл промърмори тихо:

— Маги, виждам, че нещо те безпокои. Много бих искал да ми кажеш какво.

— Нийл, дай ми голямата отвертка — нареди баща му.

Маги се настани в един стар сгъваем стол.

— Ще ви погледам. Може да науча нещо полезно.

Близо час баща и син работиха, като минаваха от стая в стая, проверяваха прозорци, затягаха някои затварящи механизми, отбелязваха други за смяна. В ателието Робърт Стивънс помоли да разгледа глинените скулптури на масата. Когато Маги му показа започнатия бюст на Грета Шипли, той рече:

— Чух, че напоследък не се чувствала добре. Последния път, когато я видях, тя бе доста весела, дори в приповдигнато настроение.

— Това Нюела ли е? — попита Нийл, като сочеше другия бюст.

— Има още много работа по него, но това наистина е Нюела. Надявам се пръстите ми да уловят нещо, което самата аз не съзнавам. Тя винаги имаше такова радостно излъчване, а ето че сега не мога да го уловя.

Когато слизаха надолу, Робърт Стивънс посочи стаята на Нюела.

— Надявам се, че възнамеряваш да се преместиш там — каза той. — Двойно по-голяма е от спалнята за гости.

— Всъщност, наистина имам такова намерение — призна Маги.

Мистър Стивънс застана до вратата.

— Това легло трябва да бъде срещу прозорците, а не където е сега.

Маги бе впечатлена.

— Възнамерявам да го сложа там.

— Кой ще ти помогне?

— Мислех си да го избутам. По-силна съм, отколкото изглеждам.

— Шегуваш се! Да не искаш да кажеш, че си смятала да преместиш това масивно кленово легло сама? Хайде, Нийл, ще започнем с леглото. Къде да ти преместим скрина, Маги?

Нийл спря за миг, само колкото да вметне:

— Не го приемай лично. Той е такъв с всички.

— Всички, които са ми симпатични — поправи го баща му.

За по-малко от десет минути мебелите бяха пренаредени. Докато гледаше, Маги мислеше как щеше да поднови стаята. Старите тапети трябваше да се сменят, реши тя. А и подът имаше нужда от изцикляне, след което щеше да намери местни черги, с които да замени износения зелен килим.

Отново вия гнездото, помисли си.

— Окей, това е — обяви Робърт Стивънс.

Маги и Нийл го последваха по стълбите, когато каза:

— Аз тръгвам. Едни приятели ще се отбият на чашка малко по-късно. Нийл, ще дойдеш ли следващия уикенд?