Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Баща ми се върна към вестника си. Още един обикновен ден в живота на семейство Плъм.
— Научи ли нещо от Чучи? — попитах баба. — Имаш ли представа къде може да са Откаченяка и Дуги?
— Еди не знае нищо за тях. И той би искал да ги намери. Твърди, че Дуги е започнал цялата работа. Дуги бил откраднал сърцето му. Но така и не разбрах каква е тази история със сърцето.
— И нямаш никаква представа къде те държа Еди?
— Сложи торба върху главата ми, когато влизахме и излизахме. Отначало не осъзнавах, че съм отвлечена. Мислех си, че става дума за сексуална игричка. Знам само, че обикаляхме доста, а после влязохме в гараж. Чух вратата на гаража да се отваря и затваря. После отидохме в долната част на къща. Стори ми се, че гаражът води към мазе, но пък мазето беше ремонтирано и обзаведено. Имаше всекидневна с телевизор, две спални и малка кухня. И още една стая с котела за отоплението, пералнята и сушилнята. Не виждах навън, защото имаше капаци на прозорците от външната страна — каза баба и се прозя. — Е, аз си лягам. Скапана съм, а утре ме чака велик ден. Ще разкажа страхотна история за отвличането. А и много хора ще искат да я чуят.
— Само не разказвай нищо за сърцето — помолих я. — Това е тайна.
— Няма проблеми. Бездруго не знам нищо съществено по въпроса.
— Ще подадеш ли оплакване срещу Еди? Баба ме изгледа изненадано.
— Срещу Чучи? Не, по дяволите! Какво ще си помислят хората?
Рейнджъра стоеше облегнат на колата и ме чакаше. Беше облечен в черно. Елегантен черен панталон, скъпи черни обувки, черна тениска, черно кашмирено сако. Знаех, че сакото не е предназначено да го пази от студа, а да скрива пистолета му. Не че имаше някакво значение. Сакото беше много елегантно.
— Роналд ще занесе сърцето в Ричмънд вероятно още утре — казах на Рейнджъра. — Тревожа се да не открият прекалено бързо, че това не е сърцето на Луи Ди.
— Е, и?
— Страхувам се, че може да ни съобщят недоволството си, като направят нещо ужасно на Откаченяка или Дуги.
— И?
— Мисля, че Откаченяка и Дуги са в Ричмънд. Според мен съпругата и сестрата на Луи Ди действат в комбина. Убедена съм, че Откаченяка и Дуги са при тях.
— И би искала да ги спасиш.
— Да.
Рейнджъра се усмихна.
— Може и да е забавно.
Рейнджъра има странно чувство за хумор.
— Научих адреса на Луи Ди от Кони. Смята се, че жена му се е заключила в къщата след смъртта му. Естел Колучи, сестрата на Луи Ди, също е там. Потеглила за Ричмънд в същия ден, когато Откаченяка изчезна. Мисля, че жените са успели да отвлекат Откаченяка и са го завели в Ричмънд. Обзалагам се, че и Дуги е там. Вероятно на Естел и София им е писнало от безрезултатните действия на Бени и Зиги и са решили да вземат нещата в свои ръце.
За съжаление теорията ми звучеше съвсем объркано по-нататък. Една от причините за това бе, че Естел Колучи не отговаряше на описанието на жената със страшните очи. Всъщност не отговаряше дори на описанието на жената в лимузината.
— Искаш ли първо да се отбиеш у дома и да си вземеш нещо? — попита ме Рейнджъра. — Или предпочиташ веднага да тръгнем?
Погледнах мотора. Трябваше да го скътам някъде. Не беше разумно да споделям с майка ми, че заминавам за Ричмънд с Рейнджъра. А нямах желание да оставям харлито на паркинга пред апартамента си. Старците, които живеят в блока, са склонни да прегазват предмети, по-малки от кадилак. А Господ знае, че не исках да оставя мотора при Морели. Той щеше да настоява да дойде в Ричмънд. Беше не по-малко компетентен за подобна операция от Рейнджъра. Всъщност вероятно Морели бе още по-добър, защото не беше толкова смахнат. Но пък това не беше полицейска операция. Беше си операция на ловци на престъпници.
— Трябва да измисля нещо за мотора — казах на Рейнджъра. — Не искам да го оставя тук.
— Не се тревожи. Ще накарам Танк да се грижи за него, докато се върнем.
— Ще има нужда от ключовете.
Рейнджъра ме погледна, сякаш бях пълен идиот.
— Да бе! — плеснах се по челото. — Какви ги дрънкам?
Танк не се нуждаеше от ключ. Той беше един от разбойниците на Рейнджъра, а те имаха по-сръчни пръсти и от Зиги.
Напуснахме Бърг и потеглихме на юг. След няколко минути заваля, отначало леко, после все по-силно. Мерцедесът свистеше тихо по пътя. Нощта ни обгърна нежно. Само лампичките по таблото разсейваха тъмнината.
Всички удобства на майчина утроба, съчетани с технологията на пилотска кабина в реактивен самолет. Рейнджъра натисна копчето на уредбата и колата се изпълни с класическа музика. Симфония. Не беше „Годсмак“, но все пак музиката беше приятна.
По мои изчисления пътуването щеше да ни отнеме около пет часа. Рейнджъра не беше от хората, с които можеш да водиш безсмислени разговори. Държеше мислите и живота си за себе си. Затова се облегнах назад и затворих очи.