Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Темата за съвършенството е винаги отворена за дебати — каза той. — Не съм достатъчно сладкодумен, за да споря по този въпрос. Вместо това пия за Томи, най-стария си приятел, и за Дебора, най-скъпата компания на моето заточение. Животът ми е по-богат, защото вие сте част от него!
Думите му бяха последвани от всеобщо одобрение, след което плимутският депутат вдигна чаша и успя да превърне тоста си в реч, изброяваща неговите постижения и непоколебимата му, макар и неособено вероятна увереност във възраждането на корнуолската минна индустрия — тема, върху която лейди Огъста приказва с лудо въодушевление още няколко минути. Накрая изглеждаше ясно, че каквито и поражения да се е опитал да нанесе Питър Линли, компанията е твърдо решена напълно да го пренебрегне. Решението бе подкрепено от лейди Ашъртън, която съобщи с подчертано добро настроение, че кафето, портвайнът и другите подобни ще бъдат сервирани в дневната.
За разлика от трапезарията със сребърните свещници и ненатрапчиви стенни аплици, дневната бе ярко осветена от два полилея. Тук имаше масичка за сервиране със сервиз за кафе и друга с бренди, големи обли чаши и ликьори. С чашка кафе в ръка, Сейнт Джеймс се отправи към канапето в стил XVIII век в средата на стаята, седна и постави кафето на масичката отстрани. Всъщност не му се пиеше, не знаеше дори защо го е взел.
— Скъпа моя… — Лейди Огъста беше заклещила Дебора до голямото пиано. — Искам да чуя за всички промени, които си планирала да направиш в Хауенстоу!
— Промени? — попита изненадано Дебора.
— Детските стаи имат въпиеща нужда от осъвременяване. Вече го знаеш.
— Всъщност нямах голяма възможност да помисля върху това.
— Зная за твоето очарователно малко увлечение по фотографията — Дейз ми съобщи за него миналата седмица, — но се радвам да, кажа, че не ми приличаш на онези жени, които биха отложили раждането на децата заради кариерата. — И сякаш търсеше потвърждение, отстъпи назад и огледа Дебора от глава до пети като купувач, преценяващ качествата на кобила.
— Аз съм професионален фотограф — каза й Дебора, като наблегна учтиво на прилагателното.
Лейди Огъста махна нехайно с ръка, сякаш отпъждаше досадна муха.
— Едва ли ще позволиш това да попречи на децата!
Доктор Тренъроу, който минаваше наблизо, се притече на помощ на Дебора:
— Времената се промениха, Огъста. Вече не сме в епохата, когато достойнствата се определяха по способността за възпроизвеждане. И слава богу! Помисли си само за безкрайните възможности, които дава отбягването на потомството. Вече няма изтъняване на семейните гени. И ще имаме бъдеще без хемофилици. Без светивитово хоро.
— О, какви глупости говорите това учените! — парира лейди Огъста, но бе достатъчно сконфузена, за да си потърси друга плячка. Отправи се към Джон Пенелин, който стоеше до вратата на елизабетинския балкон с бренди в ръка.
Сейнт Джеймс я гледаше как доближава управителя на имението, а развяващият й се шал и пищна задница я карат да прилича на плаващ кораб. Чу я да извиква:
— Колкото до онези мини, господин Пенелин…
След това се обърна и видя Дебора, която се приближаваше към него.
— Моля те, не ставай.
Тя седна до него. Не беше взела нито кафе, нито алкохол.
— Оцеля — усмихна се той. — Дори и със среброто. Нито една грешка, доколкото видях.
— Всички бяха повече от любезни — каза тя. — Е, почти всички. Питър беше… — Тя се озърна из стаята, сякаш търсеше брата на Линли, и въздъхна, може би облекчено, когато видя, че двамата със Саша са напуснали приема. — Изглеждах ли вцепенена, когато слязох долу? Сигурно. Преди вечерята всички се отнасяха с мен, сякаш съм от порцелан.
— Ни най-малко.
Сейнт Джеймс посегна към кафето си, но само завъртя безцелно чашката в чинийката. Запита се защо Дебора е дошла при него. Мястото й беше до Томас, който, заедно с Джъстин Брук и Сидни, беше погълнат от разговор е плимутския депутат. Чу смеха им, чу Брук да казва „съвсем правилно“, чу и коментара на един от тях за Лейбъристката партия. Сидни подметна нещо за косата на премиера. Последва нов взрив от смях.
Дебора се размърда, но не каза нищо. Едва ли се бе присъединила към него само за компания или за бърза аутопсия на събитията от вечерта. И все пак тази нейна мълчаливост бе съвсем необичайна. Накрая Сейнт Джеймс вдигна поглед от годежния й пръстен — тежък смарагд, заобиколен с диаманти — и видя, че тя го гледа с напрегнатост, която бе накарала лицето й да се изчерви. Внезапната загуба на дистанцията го объркваше също толкова, колкото и необичайната й дързост. „Чудесна двойка сме“, помисли си той.