Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Интересна идея — рече Линли. — Но бих помислил върху нея само при едно условие.
— И какво е то, Томи, скъпи?
— Ти да бъдеш продавачка в павилиона за чай.
— Аз да… — Устата й се затвори рязко.
— С бяла шапчица — продължи Линли. — Облечена като млекарка.
Лейди Огъста се облегна назад и се засмя с добросърдечието на жена, която знае, че е надвита, но само за момента.
— Ах, ти, палавнико! — рече тя и потопи лъжицата в супата си.
Разговорите продължиха на приливи и отливи през останалата част от вечерята. Сейнт Джеймс долавяше само откъси от тях. Лейди Ашъртън и Котър си говореха за големия пиринчен кавалерийски кон с хубава сбруя и изправен на задни крака, закачен на източната стена на стаята. Лейди Хелън разказваше на доктор Тренъроу забавна история за припознаване по време на един отдавнашен прием, даван от баща й. Джъстин Брук и Сидни се смееха заедно на някаква забележка, направена от лейди Огъста за детството на Томас. Плимутският депутат и преподобната госпожа Суини се скитаха из объркан лабиринт, в който той обсъждаше нуждата от икономическо развитие, а тя отговаряше с мечтателни размишления за докарването на филмовата индустрия в Корнуол, вероятно за да получи някоя главна роля. Господин Суини — когато очите му не се опиваха от жена му — мърмореше неясни отговори на съпругата на депутата, която бръщолевеше за всичките си внуци подред. Само Питър и Саша разговаряха тихо, с наведени една към друга глави и взаимно внимание.
По този начин компанията стигна гладко до края на вечерята. Той бе възвестен от пудинга — пламтяща смес, чиято цел сякаш бе приемът да приключи с голям пожар. Когато бе надлежно сервиран и изяден, Томас се изправи на крака и отметна по момчешки коса назад.
— Вече знаете това — рече той. — Но бих искал тази вечер да обявя официално, че с Дебора ще се оженим през декември. — Той докосна леко ярката й коса, докато се надигаше благодарствено мърморене. — Само че това, което не знаете, защото го решихме едва днес късно следобед, е, че тогава ще се върнем за постоянно в Корнуол. За да построим живота си — да израснат децата ни тук — с вас.
Това съобщение, ако се съдеше по реакциите, не бе очаквано от никого. Най-малко от Сейнт Джеймс. Той доби впечатлението само за общ вик на изненада, а след това пред очите му бързо затанцуваха образи: лейди Ашъртън каза само името на сина си и нищо повече; Тренъроу се обърна бързо към майката на Линли; Дебора притисна буза в ръката на годеника си толкова бързо, че можеше да мине и незабелязано; и накрая Котър, който гледаше Сейнт Джеймс с недвусмислено изражение. Саймън си помисли, че икономът му е очаквал това през цялото време.
Нямаше време да се размишлява какво би трябвало да означава това и как ще се чувства, когато Дебора бъде на почти петстотин километра разстояние от дома, който бе познавала през целия си живот. Бяха раздадени чаши за шампанско и господин Суини използва въодушевено момента. Той се изправи, нетърпелив да прегърне пръв приятните новини. Само Второто пришествие можеше да му достави повече удоволствие.
— Тогава трябва да кажа… — Той посегна тромаво към чашата си. — Позволете ми да вдигна тост за двама ви. Да се върнете при нас, да бъдете у дома, да бъдете… — Изостави опита си да намери подходящата фраза и просто вдигна чашата си и издърдори: — Просто чудесно! — И седна.
Последваха други поздравления, а с тях бяха повдигнати и неизбежните въпроси за годежа, сватбата и бъдещия съвместен живот. В този момент вечерята можеше да се разпадне в атмосфера на добросърдечие, но Питър Линли сложи край на тази вероятност.
Той стана и протегна чаша към брат си. Помаха я несигурно. Само формата й попречи на течността вътре да се разплиска.
— Значи следва тост — каза той, като провлачи последната дума.
След това се облегна на рамото на Саша. Тя погледна плахо Линли и каза на Питър нещо, на което той не обърна никакво внимание.
— За идеалния брат — обяви той, — който някак е успял, след като претърси света, без да споменаваме многото дегустации на стоката в този процес — нали така, Томи, — да намери идеалната жена, с която да построи идеалния живот. Какъв дяволски късмет има този лорд Ашъртън! — Накрая пресуши шумно чашата си и се стовари обратно на стола.
„Стана тя каквато стана“, помисли си Сейнт Джеймс. Погледна да види как реагира Линли на това, но вместо това очите му попаднаха на Дебора. Тя седеше с измъчено лице и наведена глава. Независимо че унижението й бе както неоправдано, така и ненужно, като се имаше предвид източникът му, това го подтикна да предприеме нещо. Сейнт Джеймс бутна стола си назад и се изправи тромаво.