Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
- О! - Внезапно очите го засърбяха. - Предполагам, че съм.
- Още ли си му ядосан? - Преди той да успее да ѝ отговори, тя обърна пълните си със
сълзи очи към него. - Защото последния път, когато тате отиде в Ирак, бях ядосана, а той се
върна в кутия. Бях бясна на дядо Джак и тогава той умря. Последната сутрин, когато видях Том и
Алекс, също им се бях ядосала. Сдобрихме се, но... - Една сълза се търкулна надолу по бузата.
- Ти не си причината това да се случи - каза той, част от него си представяше, че ако
злите мисли можеха да убиват, баща му щеше да се е тръшнал пет години преди Нощта на чука.
От друга страна, не можеше да го е желал толкова силно, защото излъга заради копелето, когато
стана напечено. - Беше ли ядосана на Илай? - Когато тя поклати глава, той каза: - Виждаш ли?
- Но ме е страх. - Долната ѝ устна потрепери. - Още съм ти ядосана. Разбирам защо... но
повече не ме лъжи, Крис! Твърде много боли, а не искам и ти да умреш.
Правилното нещо беше да я прегърне или да я докосне. Но той не искаше да направи грешка.
- Няма да умра - каза, въпреки че не трябваше да дава обещания, които не можеше да
спази. - Просто искам да се опитам да постъпя правилно. Не съм се захванал с това, за да ме
убият.
- Какво облекчение! - каза Джейдън, стъпвайки тежко откъм гората. Той изгледа Ели, която потискаше смеха си. - Какво? Какво казах? - Но устата му се беше разтегнала в усмивка. -
О-о-о! - Той придърпа Ели, за да потърка с кокалчетата на ръката си главата ѝ. - Помисли си, че
имам предвид онова...
- Не-е-е - изписка Ели, разсмивайки се отново.
- Това обаче е чудесен въпрос. - Джейдън разроши главата на Ели за последно. - Лена или
не, какъв е планът за игра, след като стигнем в Рул? Има ли хора там, на които можеш да вярваш?
- Неколцина. - Крис приклекна над малко парче чист сняг и нарисува X. - Ако Рул е в
центъра на часовник, ние идваме оттук. - Той мушна с пръст на десет часа. - Имаме два избора.
Или да извием по часовника до болницата тук - той очерта арка до два часа, - или да продължим
по този път и да стигнем до югозападния ъгъл тук. - Кръстче на седем часа.
- Кое е по-бързо? - попита Ели.
- Шест по единия, половин дузина по другия. Можем да се доверим на Кинкейд, доктора,
мисля. И на някои момичета, които познавам, те живееха с Алекс. Сара и Тори. Грег и Пру от
моята група са добри момчета, но са чак от другата страна на града. - Той посочи на четири часа.
- Единствената уловка е къщата на Джес, където беше Алекс. Не е далеч от Зоната.
- Където са човекоядците. - Когато Крис кимна, Ели продължи: - Не може ли да отидем
право там и накрая да се озовем там, където е живяла Алекс?
- Е, има повече къщи и хора, но... да, ако сме внимателни.
- Явно тези момичета са първата ни спирка. - Джейдън отиде до коня си, отвори дисагите
и извади лагерна тенджера и три емайлирани чаши, както и пакет чай и друг със сушена риба. -
Тогава какво?
- Не знам. Нямаше ме два месеца - каза Крис, докато Джейдън внимателно загребваше
шепи чист сняг в тенджерата. - Сега е средата на март. Много неща може да са станали. - И като
се имаха предвид сънищата му, беше готов да се обзаложи, че е така.
- Добре. - Джейдън закрепи тенджерата над пламъците и раздаде чашите. - Значи отиваме
при Сара и Тори и какво? Правиш като Мойсей - „Пуснете хората ми!“ - или просто ще
пребиваме всеки?
- Честно, не съм мислил толкова далеч. Предполагам, че ще свърша в затворническата
къща.
- Няма да позволим това да стане - каза Ели бързо.
Джейдън само напълни цедката с листата за чай.
- Колко вероятно е това?
- Ще излъжа, ако кажа, че не е силно вероятно. Това, на което се надявам, е Съветът да ме
послуша. Не мога да повярвам, че просто ще ме застрелят - излъга той.
- Няма - каза Ели, взимайки си парче риба.
- Нима? - Джейдън вдигна двете вежди. - А ти знаеш това, защото?...
- Защото - каза тя, дъвчейки риба с цвета на стари мокасини - ще трябва да стрелят първо
през мен.
Крис и Джейдън се спогледаха, а после Крис каза:
- Я повтори!
- Аз ти спасих живота, Крис, така че съм отговорна за теб от сега нататък.
- Мисля, че е точно обратното - каза Джейдън. - Той ти е задължен.
- Да, но после ме спаси от езерото.
- Значи сме квит - каза Крис. - Няма да ти позволя да направиш нищо глупаво, Ели.
- Твърде късно. Аз съм тук - каза тя. - Сериозно, момчета, мислите ли, че ще застрелят