Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
побъркано червено като на Чъкито, с което се беше бил до смърт. Предвид мъжа в черно това
трябва да беше същото момче, което беше забелязал в дърветата преди две седмици.
Но сега това хлапе яздеше кон. „И работи с хора. - Кожата на Том се ороси с нова пот. - Как е
възможно това?“ Беше гледал как тримата правеха бавни кръгове около църквата в разширяваща
се спирала. „Търсят следи, опитват се да разберат дали някой се е измъкнал.“ Старците бяха
навели глави над снега, но хлапето бе държало главата си вирната като хрътка. Узито беше
заглушено, заредено и готово да стреля и той беше плъзнал пръст към предпазителя. „Да ги убия
сега? Няма начин някой да чуе изстрелите.“ Но той не беше снайперист и можеше да пропусне.
Още по-лошо - беше сам, а можеше да се обзаложи, че старият командир имаше приличен брой
мъже. Ако се опиташе да спаси децата сам, вероятно щеше да свърши мъртъв.
„Изчакай по-добър момент! Измисли план!“
С разтуптяно сърце бе гледал как те продължават претърсването, докато останките не
свършиха. Мели и командирът се бяха посъветвали за нещо, Чъкито само беше сканирало, обръщайки носа си бавно на триста и шейсет градуса. А после си бяха тръгнали, връщайки се в
лагера по пътя, от който бяха дошли.
През останалата част от този ден и през нощта Том беше останал буден, използвайки
ремъци, за да се закрепи, в случай че задремеше. Оранжевото на огъня накрая беше намаляло.
Останалата светлина се плискаше сива и мъждива от нарастващата луна. Съскането в ушите му
беше намаляло достатъчно, за да чува умиращото пращене на пламъците и в някакъв момент
дрънченето на железа, което беше накарало пулса му да се ускори, докато не беше размислил, че
нямаше логика някой да тръгне на езда сам, и то посред нощ. Това вероятно беше или неговият
кон, или този на Уельр. Беше размислил няколко секунди, после беше решил, че е много по-
добре с превоз, отколкото без. Затова беше повикал коня възможно най-тихо, примамвайки го
към дърветата и трепвайки при всяко пукване и чупене на храст или къпинак. На лунната
светлина беше видял, че конят се приближава към дървото, на което се беше скрил, а после беше
спрял.
Това беше единственото добро в иначе много дългата и ужасна нощ. Все още го болеше, сакатият му десен крак се оплакваше, а вече беше гладен и жаден. Беше загребал сняг от
близките клони и го беше оставил да се стопи в устата му, за да облекчи жаждата. Дори беше
успял да дремне на пресекулки.
Най-много се тревожеше за децата и за следващия си ход. Не вярваше, че Мели би ги убила.
Просто не се връзваше. Вярно, онзи командир имаше Чъкита. На тях им трябваше храна. Но защо
да хабят децата? Имаше повече от достатъчно старци наоколо, за да бъдат Чъкитата щастливи за
известно време.
В главата му непрестанно се връщаше онова момче. Старият командир, изглежда, някак си
се занимаваше с Чъкитата. Но как? „И защо му трябват моите деца?“ Трябваше да има причина
Мели да събира деца за приятеля си в черно. Том подозираше, че тя и командирът искаха децата
на Рул по същата причина.
Каквато и да беше тя.
Освен двете мъртви кучета, едно по-голямо кърваво петно, което изглеждаше сякаш можеше
да е било човек, и един кон без ездач, който нервно обикаляше около конюшнята, чифликът беше
безлюден. Поилката за конете беше преместена и купчината принадлежности за експлозиви я
нямаше. На това беше разчитал. Първи принцип: цялата война се основава на измама.
Всички палатки бяха съборени и отнесени, освен неговата, вдигната отделно и близо до
дърветата. Беше се взирал дълго време - първо иззад заграждението и върху коня си, а после на
крака, докато обхождаше внимателно периметъра и мислеше: „Заблуди ме веднъж...“. Можеше да
се обзаложи, че Фин съшо бе чел Сун Дзъ.
Отне му известно време. Снегът беше отъпкан: дълбоко нашарен от конски подкови, ботуши
и - за негова изненада - прорезите от поне седем или осем фургона. Но най-накрая беше
забелязал това, което не беше на мястото си - тънка къдрица шнур на детонатор, намотана около
колче и халка на палатката му. Когато го беше проследил, бе стигнал до ключ, закачен за предния
цип. Взирайки се през един шев, бе видял половин блок пластичен експлозив с детонатор М28
от виетнамската ера, забоден в единия край, прикрепен към централния кол на палатката.
Ключът предполагаше той да използва повече сила на ципа. Едно бързо дръпване щеше да