Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

- Къде е Пени? - Питър хвърли див поглед около сала. - Къде е тя, къде е...

- Аз... Аз... - Крис трепереше. Ледена вода се стичаше от косата му надолу по врата. Беше

толкова вкочанен от студ, че не усещаше краката си. Погледна наляво и някак не беше изненадан

да намери Джес, царствена като кралица, с нейните очи като черни огледала и коса като на

Медуза.

- Какво е това? - попита я той. - Защо съм тук? Това не е мой кошмар. Дори не е мой

спомен, а на Питър и Саймън...

- Трябва да се върна. - Питър разкъса спасителната си жилетка. Отдолу носеше чифт бели

камуфлажни панталони, но имаше нещо странно около врата му: широк черен... нашийник? -

Пени е още на лодката, тя е още... - Той дръпна подводен фенер от колана си и се хвърли във

водата.

- Иди с него! - каза Джес. - Там долу е тъмно и студено. Дори с фенера ще изгуби пътя си.

- Не. - Крис се сви. Ръцете му бяха вкаменени, а кожата настръхнала. - И не ме докосвай

отново! Това не е мой кошмар. Негов е.

- Също и на Саймън.

- Тогава нека си го запазят! Имам мои собствени проблеми. Моля те, Джес! - Той затвори

очи, но все още чуваше виковете на чайките отгоре и плясъка на водата по гумата. - Казах на Ели

истината за Алекс. На път съм към Рул. Ако съм прав, Лена ни следва. Така че Хана и Исак са в

безопасност поне от нея. Какво още искаш от мен? Кога ще бъде достатъчно?

- Истината идва от вода и кръв - каза Джес. - Ако наистина си загрижен за Питър, тогава

това е единственият начин, Крис.

- Какво значи това, Джес? - Той задържа очите си здраво стиснати. Не можеше да понесе

да види как изглеждаше в тези черни огледала: изкривен и странен, приличаше на себе си, но

беше и нещо чуждо. Как се случваше това? Защо? - Питър жив ли е? Това ли е?

- Искаш ли да е жив?

- Боже, да!

- Тогава го последвай в мрака му, Крис! - Той усети ръцете ѝ на гърба си. - Но не забравяй

да сдържиш дъха си!

- Това е сън, Джес. - Отваряйки очи, той се взря в близнака си във водата. - Не можеш да

умреш в сънищата си.

- Това е кошмар на Питър и не мисля, че искаш да правиш опити - каза тя и го бутна.

Водата беше толкова студена, че беше като огън. Крис потъна, все едно тежки вериги го

дръпнаха надолу. Под него се виждаше слабият лъч от фенера на Питър и потъваща изкормена

лодка. По-голямата част от кърмата я нямаше, мостикът беше развалина, дупката, която огънят

беше пробил, зееше като рана. Вече нямаше избор. Беше се поддал. Дробовете му се напрегнаха, налягането се увеличаваше и отвътре, и отвън. Водата беше толкова мазна, че се боеше да

погледне настрани от Питър и лодката. Когато приближи, видя лъчът на Питър да извива. По

някакво чудо кърмата над машинното отделение беше непокътната. Използвайки метална стълба

за водач, Питър се мушна през един квадратен капак.

Крис го последва. Вътре в разбитата лодка пенещата се вода беше дори още пo-черна, накьдрена с нещо, което приличаше на пушек. Когато се измъкна в много малък въздушен клин,