Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
яркото слънце пробиваше през дърветата. Той разтърка лице с ръцете си. - Съжалявам! Сънувах
лош сън и...
- Имаш много лоши сънища - каза Ели рязко. Тя потупа кучето по задницата и започна да
събира пръснатите клони и вейки. - Мислех, че можем да пием чай, преди да тръгнем.
- Чакай! - Крис опита да се изправи. - Нека ти помогна!
- Мога да го направя. - Ели дръпна един клон извън достъпа му. - Добре съм.
- Добре. Да. - Когато Ели не отговори, той погледна към Джейдън. - Съжалявам за това.
- Тя е права. Наистина имаш много лоши сънища. - Прозявайки се, Джейдън изрита
спалния чувал, изправи се и грабна раницата си. - Боже, знаех си, че има причина бог да е
измислил леглото... Не, съжалявам! - Той вдигна ръка. - Не казах това. Не ми казвай, че не си ме
молил да дойда!
- Но не съм - каза Крис.
- Защото ще ти кажа да си го натъпчеш... - започна Джейдън.
- Където слънцето не огрява - довърши Ели, все още без да се усмихва, въпреки че Мина
се ухили.
- Да. - Обръщайки се, Джейдън се запрепъва към гората. - Сега се връщам.
Крис гледаше как Ели първо начупи големите вейки на по-малки, а после извади ножа си и
започна внимателно да бели кората.
- Добра си в това.
- Алекс ме научи - каза Ели, очите ѝ бяха приковани в задачата. Откакто бяха тръгнали, малкото момиче говореше с него само при необходимост. Не беше я притискал. Бе достатъчно
зашеметен, че тя и Джейдън бяха настояли да дойдат, въпреки че Джейдън беше разумен, той
почти разбра и се съгласи с него: „Не си само ти. Познавах Лена преди теб и не знам дали мога
да остана с Хана сега“. Ели, от друга страна, просто беше отказала да отстъпи: „Изборът е мой“.
Без друго обяснение. При това Хана беше готова да плюе огън. Но какво можеха да кажат тя или
Крис? - Колко дни остават до Рул? - попита момиченцето.
- Ако продължим да бързаме? Два. Не повече от три, особено ако времето се задържи.
- Ще я убиеш ли?
Той знаеше за кого пита.
- Ако я видя. Това беше идеята за тръгването.
- Не знам дали би могъл. Да застреляш Лена, имам предвид. Тя все още изглежда...
различна.
- Защо го казваш?
- Защото бях наистина близо на два пъти и добре огледах лицето ѝ. Нали знаеш как
човекоядците имат изгладнял поглед? Сякаш умират от глад, а ти си хотдог? Тя не беше през
цялото време така. Очите ѝ изглеждаха... - Той видя как Ели търсеше точната дума. - Съжаляват!
Като баща ми, когато се върна от Ирак. Това беше неговата работа. Той нямаше избор. Мисля, че
Лена е в същото положение. Тя е заседнала.
- Ако не може да се спре, няма значение. Не е същото като да е болна и да можем да
изчакаме да се оправи. Не знаем дали това изобщо ще стане някога. Няма да е редно да я
оставим и тя да продължи да наранява... да убива други хора. - Или да бъде нещастна, въпреки че
това беше пожелателно мислене. Онази Лена, която беше видял, беше дива и никога не идваше в
сънищата му като нещо друго.
„Но какво е Питър?“
- Ами ако може? - попита Ели. - Да се спре?
- Това е експеримент, който не можем да проведем, Ели.
- Добре. - Лицето на малкото момиче се затвори. Ели бръкна в джоба на парката си, извади малка пластмасова кутия и развинти капачката. Съдържанието, лепкаво и гъсто, вонеше
на терпентин.
Това беше най-дългият разговор, който беше провела с него от дни. Надявайки се тя да
продължи, Крис попита:
- Алекс ли те научи и на това?
- Да. Намерих добро дърво недалеч. - Тя използва клечка, за да измъкне борова смола с
размера на монета. - Не се опитвай да се правиш на мил! Не говоря с теб.
- Добре. - Изправяйки се, той раздвижи схванатите си крака. - Колко дълго спа?
- Достатъчно. - Тя застърга с кремък над купчина кедров мъх и борови иглички. Изскочи
дъжд от искри. Оградила с ръце огнивото, Ели започна да духа, докато не разцъфна едно жълто
цвете, после пъхна пакета под хлабаво наредени вейки. - Питър нещо като най-добър приятел ли
ти е?
- Да. - Имаше нещо хипнотично в това да гледа как се разстила огънят. - Най-добрият
приятел, който някога съм имал.
- Отдавна ли го познаваш?
- Не, но имам такова чувство.
- Тревожиш ли се, че е мъртъв?
Беше странен въпрос.
- Защо питаш?
Все още без да гледа в него, тя повдигна рамо.
- Защото не мисля, че си сигурен. Попита го току-що, докато спеше.
- Беше сън.
- Може би. Но когато беше болен, седях при теб понякога. Ти говореше с Питър много, но
беше много уплашен от него тогава. Сега си... - Тя направи пауза. - Тъжен.