Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

и няколко кичура твърде червена коса.

Това, което го тревожеше повече обаче, беше една развалена пирамида от гниещи човешки

глави, която лежеше в края на нещо като пътека за шествия. Тя беше маркирана от останките на

животни, натрупани върху изтъняващия сняг под нежно люшкащи се ребра, които все още висяха

на въже. По формата на черепите и зъбите им Том реши, че са били на вълци. Цялата сцена беше

7

ритуална и странно му напомняше за вещицата Блеър 1. Той се зачуди дали това място е било на

вълчето племе - онези Чъкита, които Синди беше видяла с Алекс. Ако беше вярно, Том стоеше

близо или на същото място, където някога беше стояла Алекс. Не знаеше дали това беше поличба

и дали е на добро, или не.

„Което и да е, никакви Чъкита не са били тук от известно време.“ Том погледа гарваните, играещи на дама върху тази бъркотия от човешки черепи и разкачени долни челюсти. Само най-

слаби останки от кожа и изсушени мускули висяха от костта. Нещо се беше случило с тази

пирамида. Черепите не бяха просто паднали на снега, а бяха избутани, някои на няколко стъпки.

Един от тях лежеше далеч вдясно. От позицията, в която се намираше, Том можеше да си

представи, че някой се беше опитал да хвърли черепа като камък. Наблизо имаше две парцаливи, оцапани с кръв парчета плат - част от парка и бархетна риза. Откъснати в бой, може би, но

краищата не бяха толкова разръфани, колкото можеше да очаква да бъдат, ако бяха разпорени.

Вероятно бяха срязани с остър нож.

Но къде беше потопът от Чъкита, които се предполагаше, че са връхлетели Рул? През

последните четири дни Том беше видял едва две, и то от разстояние... и двата пъти в следобедно

време, което беше също много лоша новина.

Той спря да диша и се ослуша. Стоеше напълно неподвижно. От толкова близо трябваше да

чуе нещо: удар на брадва, далечно тракане на каруци или коне. Вероятно дори случаен глас. В

8

мъртвата тишина наХиндукуш 2 някога беше патрулирал и беше доловил откъслеци от вечерни

молитви на три километра от село Пащун, което никога не беше виждал. Но тук? Нямаше нищо.

„Къде са всички?“ Беше сигурен, че не е закъснял. С всички тези мъже и техните фургони и

коне - а сега и с децата - трябваше да е изпреварил Мели и онзи стар командир в черно. Може би

с не повече от половин ден, но дори няколко часа бяха по-добре от нищо.

„Има нещо много сбъркано тук. - Леко движение вдясно и погледът му се спусна навреме, за

да види малка полева мишка, която се измъкваше от празната очна кухина на онзи самотен

череп. Животното замръзна, само мустаците му трепнаха, преди да се извърне и да избяга. - Има

9

нещо гнило в Дания 3, Йорик.“

Време беше да разбере какво. Том се надяваше, че е дошъл навреме, за да спаси децата.

Сигурно е бил стар живачен ключ от термостат, свързан с батерия. Преместваш боклука, смущаваш ключа, оловото дава искра и „бум“. Лесна бомба.

В една секунда той крещеше по Уелър и тичаше към църквата, в следващата му беше много