Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
включи възпламенителя, а после „бум“.
„Не е добре. - Той сряза шнура с кабара, после развали останалата част от бомбата. - Явно
мислят, че един от нас или и двамата сме се измъкнали, а може би са предпазливи.“ И в двата
случая беше лошо и означаваше, че трябва да бъде двойно по-внимателен, когато претърсва
останалата част от чифлика.
В никой от оборите не беше заложена бомба. Огледа внимателно бараката за инструменти,
изучавайки покрива и мястото, където стените срещаха цимента, а после снега. Нищо. След като
вече бе взел екипировката и бинокъла си, се беше взрял през единия прозорец. Голи магарета, празни рафтове. Внимателно беше вързал единия край на въже за бравата и го беше опънал
назад. После беше метнал другия край около рога на седлото, беше се метнал на коня и се бе
хвърлил във внезапен галоп. Стреснат, конят се бе стрелнал, а вратата се беше изтръгнала от
пантите. Но нищо не беше изгърмяло.
Освен половин ролка магнезиева лента и бутилка с алуминиева прах, която се беше
изтърколила под едно магаре, бараката за инструменти беше черупка от метал и цимент. Прибра
в джоба си откритото и тръгна към цистерната. Капакът още беше на място, но парен каша духа.
След като се увери, че не е пипан, той издърпа тежкия цимент на една страна и се взря вътре.
Изпухтя от облекчение. Все още закачено за железен болт на долната страна на капака, черното
въже беше опънато точно както го беше оставил. Пресегна се и издърпа тежкия пакет, в който
беше скътал лъвския дял от материалите за приготвяне на бомби.
Държеше го там, под носа на Мели, през цялото време.
Необходимо е време една къща да се почисти от потенциални капани. Всички стаи бяха
чисти и празни освен тази на Уелър. „Интересно.“ С двете ръце на узито Том огледа бавно. С
опънатите си болнични ъгли рафтовете на Уелър можеха да минат всяка проверка на фелдфе-
бел. От няколкото дрехи за смяна от дебел вълнен плат до нацепения кожен несесер всичко беше
подредено. „Защо да не изпразнят стаята или да не заредят бомба-капан? - Две причини: или
съдържанието нямаше стойност... - Или ако по някаква малка вероятност Уелър беше оцелял, така му казват да го духа.“
Всеки войник носи неща за спомен и талисмани, обикновено по себе си или в жилетката: писма, снимки, Библии, броеници, медальони. Неговите собствени – медал „Свети Георги“ от
прабаба му и снимка на малките му сестри - бяха натъпкани в подобно чекмедже у дома заедно с
личните му военни знаци и с толкова много прах. Плочките, които сега носеше, бяха на Джед.
Доколкото знаеше, Уельр нямаше такива, но беше стар войник, а навиците умират трудно.
Бяха в несесера - първото място, на което Том погледна, - защитени в найлонов плик с цип.
Изрезка от вестник и стара полароидна снимка. На изрезката от преди почти три години
пишеше:
ЖЕРТВАТА ОТ ХЮТЬН ЗАПОМНЕНА КАТО „РЕШИТЕЛНА“ И „ДОБРА ПРИЯТЕЛКА“
Приятели наАманда Л. Педерсьн си спомнят една жизнена, щедра и трудолюбива млада
жена, готова да предложи помощ и решена да се върне в училище и да завърши колеж.
„Напълно опустошена - така Клер Мейсън описва реакцията си на новината 3а изчезването
на Педерсьн след странен инцидент с лодка в Горното езеро. - Дори не мога да си представя
какво е правила там с група колежани. Тя не можеше да плува, а представяте ли си горките и
родители? Как така никога няма да получат тялото? Това е просто ужасно!”
Лодката, на която Педерсьн е била пътник, е потънала във все още ледените води на Горното
езеро, след като избухнал пожар в машинното отделение на съда. Няколкократните опити на
спътниците и да освободят Педерсьн, заклещена под палубата, се провалили и съдът потънал, преди хеликоптерът на Брегова охрана да пристигне на мястото. Опитите за изваждане били
прекратени заради лошата видимост и дълбочината на езерото, която в тази област е повече от
сто и петдесет метра според докладите. Не са били планирани други опити за търсене на
изчезналата лодка или на жителката на Хютън.
„Аманда беше най-милото момиче - казва Джак Лапарма, близък приятел. - Беше преживяла
трудни времена, но беше напълно решена, готова да продължи напред.“
Педерсьн е харесвала снегомобили и е обичала да прекарва свободното си време със
семейството и приятелите си.
Имената на спътниците на Педерсьн, както и на собственика на лодката, понастоящем