Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
в който се чуваха само писъци, той осъзна, че това, което гледаше и през което плуваше, беше
кръв.
- Успокойте се! Трябва да се успокоите! - Питър крещеше. И двете момичета бяха хванали
една тръба. Крис нямаше проблем да разпознае Пени, тя имаше челюстта и очите на брат си.
Другото момиче, което изглеждаше доста по-възрастно, беше не по-малко уплашено. Кръв
шуртеше от голяма рана в черепа ѝ. - Просто ме последвай, Пени! - каза Питър. - Всички ще се
измъкнем, обещавам.
- Не мога. - Устните на Пени бяха разтегнати в ужасена гримаса. - Не мога да сдържа дъха
си толкова дълго. Ще се удавя, ще умра!
- Пени! - Питър се опитваше да откопчи ръцете на сестра си. - Пусни!
- Не мога! - Пени започна да се мята и да удря. - Не искат да утра, не искам да...
- Помогнете ми! - Другото момиче беше бледо като мрамор, кръвта ѝ беше почти черна на
светлината на фенера на Питър. Водата беше заляла брадичката ѝ. - Не мога да плувам, не мога...
- Не можем да вземем и двете едновременно. - Очите на Питър блестяха от паника и
сълзи. - Ще сме нужни и двамата, за да се справим с Пени, а не можем...
- Н-не! - Една ръка се изплъзна и момичето замаха. Въздушният джоб се беше свил до
петнайсет сантиметра. - Не, не ме оставяйте сама! Н-недейте...
- Дръж се! - Поемайки дъх, Крис върна ръцете ѝ обратно на тръбата. Въздушният джоб се
свиваше много бързо и той замръзваше, уморяваше се. Беше ужасно наясно, че колкото по-дълго
стояха, толкова по-дълбоко потъваше лодката. И така едва щяха да успеят. - Изобщо ли не можеш
да плуваш?
- Н-не - простена момичето. - Не...
- Трябва да тръгвате. - Питър беше успял да охлаби една от ръцете на Пени, но другата
стискаше толкова ожесточено тръбата, че той не можеше да я държи и да я освободи. - Помогни
ми!
- Не! - проплака момичето. - Чакайте!
Но Крис вече обвиваше двете си ръце около китката на Пени, дръпна с всичка сила, борейки
се с ужаса ѝ, ръцете ѝ се освободиха и той изкрещя:
- Питър! Върви сега, тръгвай сега!
- Пени! - Питър сграбчи лицето на все още пищящото момиче. - Пени, задръж дъха си, спри да пищиш, задръж...
- Не! - изписка другото момиче. - Не, не ме оставяйте тук, не...
- Хайде! - извика Питър.
Тримата се потопиха под водата, оттласнаха се от машинното отделение и загребаха през
капака. Пени все още се мяташе, брат ѝ държеше едната ѝ ръка, Крис другата. Фенерът на Питър
сочеше нагоре, но Крис вече не беше сигурен дали това е наистина вярната посока. Можеше да
чуе Пени: бълбукането от дъха ѝ и едно тънко „ммм-ммм-ммм“.
„Спри да крещиш, спри да крещиш!“ Притискайки ръка върху носа и устата ѝ, Крис се
оттласна силно. Твърде далеч отгоре слабият блясък на далечно небе се простираше над водата, но въздухът му беше почти свършил, дробовете му горяха. „Сгреших. Ще умра тук долу, в мрака.
Ще се удавя в кошмара на Питър...“
- Не! - каза Питър и тъй като това беше сън, изведнъж се озоваха отново на подскачащия
сал един до друг. Без Пени. Без Джес. Без разбитата лодка, разбира се - тя се беше изгубила в
мрака, както и момичето. - Не можеш да останеш тук, Крис. - Питър се взираше през
безкрайната черна вода. - Няма да ти позволя.
- М-мъртъв ли с-си? - Трепереше толкова силно, че устата отказваше да му служи.
- Отчасти.
- К-какво значи т-това?
- Аз самият не съм сигурен. - С все още обърнато лице Питър поклати глава. - Мисля, че
част от мен умря точно тук. Наистина трябва да тръгваш, Крие. Не знам колко дълго ще е
безопасно да останеш.
- Н-няма да те оставя, Питър. Нека ти п-помогна!
- Не мисля, че можеш. - И тогава Питър се обърна. Очите му вече не бяха сини, а червени, каквато беше кръвта на удавеното момиче на светлината на фенера. - Още ли ме обичаш, Крис? -
попита Питър. А после: - Полека! Внимавай да не стреляш...
- Ъх! - Крис се стресна и се събуди, ръката му се протягаше за пушката, преди още да се е
изправил напълно.
- Хей, внимавай! - Ели подскочи, а нарьчът дърва в ръцете ѝ изтрополи на земята.
Джейдън подскочи и седна, като едновременно се опита да се измъкне от спалния чувал и да
освободи ръката, с която стреляше.
- Какво? - каза диво Джейдън. - Какво?
- Нищо - отвърна Крис, усещайки как внезапното напрежение се оттича. Когато бяха
взели решение да спрат преди няколко часа, източният хоризонт беше едва сребристо петно. Сега