Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
— Тогава как майка ми… Почакай! — млъкнах, защото си спомних нещо. — Нали каза, че магията е забранена?
Леля Върджиния кима, а лицето й изглежда тържествено на отблясъците от огъня.
— Кой би й забранил да използва собствената си сила, когато на мен ми се втълпява ден и нощ да използвам силата, която не бих желала изобщо да е моя?
Тя присяда на леглото и започва да ми обяснява:
— В Отвъдното съществува правосъдна система, проверка и контрол, точно както в нашия свят. Правилата могат да изглеждат странни на несвикналите с неповторимостта на Отвъдните светове, ала независимо от всичко това те са си правила. Правила, установени от Григъри.
— Григъри?
Името ми звучи познато, ала не го свързвам с нищо.
— Григъри е съвет, съставен от ангели от времето на Маари и Катла, които не са паднали ангели. Сега те председателстват Отвъдното и следят, щото всяко същество и всяка душа да следват указанията, установени преди векове. Използването на отвъдните магиите другаде е наказуемо, но според мен майка ти е чувствала, че няма какво да губи, и е направила заклинанието около леглото ти, за да те закриля.
— Но ако мама е била наказана заради заклинанието, не можем ли да държим Алис отговорна, че го е нарушила?
— Боя се, че не можем — въздъхва леля Върджиния. — Както и тук, при нас, има неща, които са в сила само в рамките на правилата.
— Не… Не разбирам.
Леля Върджиния ме поглежда в очите.
— Алис не е направила собствена магия, Лия. Тя просто е преустановила силата на заклинанието, което майка ви е направила преди години — магия, която е била под възбрана от самото начало.
Гневът ми взема превес, аз скачам на крака и гласът ми проехтява в стаята:
— Значи няма нищо? Нищо, което да я спре? Никой не може да я държи отговорна, задето ме излага на опасност?
— Боя се, че е така — клати глава тя. — Този път няма. Изглежда Алис е проучила до дъно силата на магията и добре знае как да я използва в рамките, очертани от Григъри. Засега можем само да се надяваме, че ще допусне някаква грешка — вдига безпомощно рамене тя. — Нищо друго не може да се направи.
Взирам се в огъня, а главата ми бръмчи от новото нежелано познание: Всички карти са в ръцете на Алис. Алис притежава сила, която аз не притежавам.
И най-лошото от всичко е, че Алис знае как да използва силата си в своя полза и мой ущърб, без някой да й държи сметка за това.
— Съжалявам, Лия, но двете заедно ще преминем през това изпитание, обещавам ти. Нека направим първата стъпка — и тя става, за да си тръгне. — Луиса и Соня са в трапезарията и закусват. Уредила съм да отида в града заедно с Алис, така че ще можете да търсите списъка, без някой да ви безпокои.
Вдигам очи към нея и усещам колко е трудна задачата, която трябва да реша.
— И после какво? Дори да намерим списъка, трябва да открием и останалите два ключа. Но дори да ги намерим, не знаем какво да правим с тях, нито как да докараме пророчеството до край.
Преди да отговори, тя свива устни.
— Нямам представа. Може би ще можем да открием леля Абигейл. А после… е, остават сестрите…
Споменаването на сестрите ме кара да застана нащрек, защото леля Върджиния използва същото наименование като мадам Берие.
— Сестрите ли?
Тя въздъхва.
— Нека кажа, че в света съществуват люде, които знаят за пророчеството. Хора с дарби, които биха могли да са ни от полза. Някои от тях са сестри от предишни поколения, а други… други просто желаят да използват дарбите си за благото на всички ни. Ала засега няма да се занимаваме с тях, Лия. Разбра ли? Нека първо намерим списъка. Да открием ключовете. Ще трябва да ми се довериш — а когато му дойде времето, ще ги повикаш и те ще ти помогнат.
Мисля, че съм голяма страхливка, защото се радвам, че подробностите от новото лелино откровение ще трябва да почакат.
— Вярвам ти, лельо Върджиния. Но…
— Какво има?
— Ами ако пак се отправя на нощен полет? Как да избягвам да се скитам в Равнината незащитена?
Погледът й потъмнява.
— Не знам, Лия. Бих искала да имам готов отговор за всичко, някой съвет как да избягваш полетите си в нощта. Но след като Душите толкова силно желаят да те призовават в Равнината, мога само да те посъветвам силно да се съпротивляваш на желанието им.
Аз кимам, а тя става и излиза от стаята, като ме оставя сама с писмото на майка ми в ръце. Треперя цялата, докато разчупвам восъчния печат върху плика. Разгъвам листа и се вглеждам в стройния, заоблен почерк на майка си със съзнанието, че може би държа в ръцете си дълго търсените отговори на въпросите около нейната смърт — и около живота й.