Бранителката на портата

— По-силна си, отколкото си мислиш, дете мое. Силите ще ти стигнат.

Думите й остават да звучат в съзнанието ми. За миг се пренасям в онази утрин в Бърчуд, когато леля Върджиния ми даде писмото, написано от майка ми точно преди нейната смърт. „Ти си по-силна, отколкото си мислиш, сърце мое“, ми беше казала и леля Върджиния.

Леля Абигейл затваря за миг очи. Когато отново ги отваря, те ме гледат с гореща настойчивост.

— Трябва да откриеш страниците.

Кимам с глава.

— Кажи ми къде са и аз ще ги използвам, за да доведа пророчеството до край.

Тя стиска ръката ми по-силно.

— Не мога… да ти кажа.

— Но… тъкмо затова съм тук — клатя глава аз. — Защо тогава ме повика? Нима не си спомняш, лельо Абигейл?

— Не паметта ми изневерява, дете мое.

Продължавам да не разбирам.

Леля Абигейл обхожда с очи стаята, но е твърде слаба и не може да обръща главата си. Гласът й става още потих и трябва да се напрегна, за да я чуя.

— Има… много уши в Светилището. Някои от тях ще използват чутото, за да помогнат на каузата на Сестрите. Други ще го използват за собствената си кауза.

Вдигам поглед и виждам, че едната Сестра сгъва чаршафи до прозореца. Нямам представа къде се е дянала другата, но Уна чука нещо в хавана с чукалото и го изсипва в чаша, а Димитри стои облегнат на стената до вратата.

Отново се обръщам към леля Абигейл.

— Но как да открия страниците, щом не ми казваш къде да търся?

Тя пуска ръката ми, впива пръсти над китката ми и ме придърпва по-близо до себе си, така че аз се навеждам и съм само на сантиметри от сухите й напукани устни.

— Ще тръгнеш вдругиден. Довереният приятел на баща ти, Едмънд, ще те изведе по живо по здраво от острова и ще те отведе на мястото, където ще се състои първата ти среща. Ще имаш различен водач за всяка отсечка от пътя, който трябва да изминеш. Само Димитри ще те придружава навсякъде. От известно време той е на служба при мен. Вярвам му безрезервно.

Очите й срещат моите и ми се струва, че в тях зървам искрица гордост.

— Никой няма да знае маршрута ти. Всеки водач ще отговаря за съвсем малка част от него. Дори последният не ще знае, че неговата част ще е последна. Ще му се каже, че това е една от многото спирки по пътя.

Изправям гръб, а душата ми се изпълва с обич и гордост от леля ми. Дори болна, дори на смъртното си ложе, разсъдъкът и волята не й изневеряват. И все пак вече не съм толкова доверчива, колкото бях преди.

— Ами ако някой от водачите ни напусне или падне в плен на Душите?

— Водачите са грижливо подбрани, но ти си достагъчно мъдра, за да предположиш всяка една възможност. Затова съм готова да ти кажа, но само и единствено на теб, онова, което трябва да знаеш.

Тя прави жест с ръка да се наведа към нея.