Бранителката на портата

Димитри се ухилва и ме хваща за ръката.

— Наистина вярвам, че въздухът в Алтус ти действа много добре.

— Може би — лека усмивка се появява на устните ми, докато двамата продължаваме да вървим с преплетени ръце.

Нямам представа колко време ни остава да говорим свободно, така че мислите ми се връщат към по-сериозни неща. Трябва да разбера.

— Димитри?

— Да?

— Откъде се е взело това… остроумие у Урсула?

Той отмята глава назад и се смее.

— На твое място не бих бил толкова любезен.

Завиваме зад ъгъла и когато стигаме до входа на сградата, спираме. Коридорът продължава, ала оттук вече е ограден и аз разбирам, че Димитри не иска да се раздели с една от малкото възможности да остане насаме с мен, предложени му от откритото пространство.

— Урсула е Старейшината, която следва непосредствено след лейди Абигейл. Ако лейди Абигейл почине, което за жалост може скоро да се случи, Урсула ще заеме нейното място.

— Не разбирам какво общо има това с мен. Нямам намерение да оспорвам правото й за поста. Дори не живея в Алтус.

Той въздиша и аз имам чувството, че водим този разговор против желанието му.

— Да, но виждаш ли, Лия, има още две Сестри, които биха могли да претендират за поста, и те са над Урсула. — Той се оглежда в черната нощ, после отново връща поглед върху мен. — Сестра ти Алис. И ти.

Отначало не разбирам за какво говори.

— Какво имаш предвид? Това е невъзможно.

Той поклаща глава.

— Напротив. Всички Сестри произхождат от връзките на първите Пазители със земните жени. Докато вие с Алис сте преки потомци на Маари и Катла, от които започва пророчеството. Ето защо са избрали едната за Бранителка, а другата за Порта. И така е било винаги.

— И сега?

— Стопанката на Алтус трябва да стои колкото е възможно по-близо до Маари и Катла. Леля Абигейл е пряка потомка, а тя няма други живи роднини освен Върджиния, теб и Алис. Вие сте нейна плът кръв. Но Алис не е подходяща за поста поради факта, че се опълчва срещу Григъри. Урсула произхожда от същия клон, макар и не тъй пряко.

Пристъпвам от крак на крак в усилията си да разбера смисъла на думите му.

— Добре, ами Върджиния? По-възрастна е от мен. Със сигурност има повече право да заеме мястото.

Димитри свива рамене.

— Но тя не го желае, Лия. Отказа се от правото си още когато се премести, а и не е достатъчно силна, за да управлява успешно.

Помня какво ми беше казала леля Върджиния — заложбите на Сестринската общност се даряват още преди раждането. Твърдеше, че някои от нас са по рождение по-силни от други. Не се боеше да признае, че е значително по-слаба дори от собствената си сестра, моята майка.

— Е, аз също не го желая. — Колебая се за миг и продължавам: — Макар че… не познавам Урсула достатъчно добре, за да съм сигурна, че тя го иска.