Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
Прогонващия духове коленичи до най-близкия гроб. Над горния край на всеки имаше квадратна вдлъбнатина и той проследи формата й с пръст. После изпъна пръстите на лявата си ръка. Разперената му длан покри точно вдлъбнатината.
- А за какво ли са били използвани тези? - промърмори си под нос.
- Какви са били на ръст Малките хора? - попитах. Всички гробове бяха различно големи и сега, когато погледнах по-внимателно, видях, че съвсем не бяха толкова малки, колкото ми се беше сторило отначало.
Вместо отговор Прогонващия духове отвори торбата си и измъкна сгънат аршин. Разтвори го и измери гроба.
- Този е дълъг около пет фута - обяви той - и около тринайсет инча и половина широк в средата. Но с Малките хора сигурно са били погребани и някои вещи, които да използват в отвъдния свят. Малцина са били високи над пет фута, а мнозина - много по-дребни. С течение на годините всяко поколение ставало по-едро, защото имало бракове между тях и нашествениците от морето. Така че всъщност не са изчезнали. Тяхната кръв още тече във вените ни.
Прогонващия духове се обърна към Алис и за моя изненада развърза превръзката на очите й. След това махна запушалките от ушите й, прибирайки всичко на сигурно място обратно в торбата си. Алис премигна и се огледа наоколо. Не изглеждаше доволна.
- Не ми харесва тук - оплака се тя. - Нещо не е както трябва. Струва ми се лошо.
- Така ли, момиче? - рече Прогонващия духове. - Е, това е най-интересното нещо, което си казала през целия ден. Странно е, защото аз намирам това място за доста приятно. Няма нищо по-хубаво от малко освежаващ морски въздух!
На мен не ми се струваше освежаващ. Бризът беше утихнал и сега тънки като пипала нишки мъгла се промъкваха откъм морето и започваше да застудява. След по-малко от час щеше да е тъмно. Знаех какво искаше да каже Алис. Това място трябваше да бъде избягвано след залез-слънце. Можех да усетя нещо и не мисля, че бе особено дружелюбно.
- Нещо се спотайва наблизо - казах на Прогонващия духове.
- Да седнем ей там и да му дадем време да свикне с нас - отвърна Прогонващия духове. - Не бихме искали да го уплашим и да побегне...
- Това призракът на Нейз ли е? - попитах.
- Надявам се, момче! Определено се надявам да е така. Но ще разберем съвсем скоро. Просто бъди търпелив.
Седнахме на тревист насип малко по-надалече, докато светлината бавно гаснеше. Тревожех се все повече и повече.
- Ами когато се стъмни? - попитах Прогонващия духове. - Няма ли да се появи Изчадието? Сега, когато свалихте превръзката от очите на Алис, то ще узнае къде сме!
- Мисля, че тук ще сме в достатъчно голяма безопасност, момче -каза Прогонващия духове. - Това е може би единственото място в цялото Графство, от което то трябва да стои надалече. Нещо е било сторено тук и ако не греша, Изчадието няма да се приближи на повече от миля до това място. Може и да знае къде сме, но не може да направи много по въпроса. Прав ли съм, момиче?
Алис потръпна и кимна:
- Той се опитва да говори с мен. Но гласът му е много слаб и далечен. Дори не може да влезе в ума ми.
- Точно на това се надявах - каза Прогонващия духове. - Това означава, че пътуването ни дотук не е било напразно.
- Той иска веднага да се махна оттук. Иска да отида при него...
- А ти това ли искаш?
Алис поклати глава и потрепери.
- Радвам се да го чуя, момиче, защото след следващия път, както ти казах, никой няма да може да ти помогне. Къде е то сега?
- Той е дълбоко под земята. В тъмна, влажна пещера. Намерил си е малко кости, но е гладен и те не са достатъчни.
- Добре! Сега е моментът да се залавяме за работа - каза Прогонващия духове. - Вие двамата се настанете на завет сред тези стени. - Той посочи към развалините на параклиса. - Опитайте се да поспите, докато аз стоя на пост тук край гробовете.
Не възразихме и се настанихме на тревата в руините на параклиса. Заради липсващата стена все още виждахме Прогонващия духове и гробовете. Помислих си, че може да е седнал, но той остана прав, подпирайки се с лявата ръка върху тоягата си.
Бях изтощен и не след дълго заспах. Но се събудих внезапно. Алис ме разтърсваше за рамото.
- Какво има? - попитах.
- Той си губи времето там - Алис сочеше натам, където сега Прогонващия духове беше приклекнал до гробовете. - Наблизо има нещо, но е там назад, близо до живия плет.
- Сигурна ли си?
Алис кимна:
- Но иди ти да му кажеш. Няма да го приеме много добре, ако го чуе от мен.
Приближих се до Прогонващия духове и го повиках: „Господин Гре-гъри?“. Той не помръдна и се запитах дали бе заспал, както бе коленичил. Но той бавно се изправи и извърна към мен горната част на тялото си, като задържа краката си точно в същата поза.