Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
Моето собствено пътуване свърши много по-скоро, отколкото бях очаквал. В покрайнините на Прийстаун, когато стигнахме до последния кръстопът, Прогонващия духове се провикна към момчето на фермера да спре каруцата.
- Ти слизаш тук - изгледа ме сурово той.
Втренчих се удивено в него. Дъждът капеше от крайчеца на носа му и се стичаше в брадата му, но той дори не мигна, докато се взираше в мен и изражението му беше много напрегнато.
- Искам да се върнеш в Чипъндън - и той посочи към тесния път, който отиваше приблизително в североизточна посока. - Иди в кухнята и кажи на онзи мой богърт, че може и да не се върна. Кажи му, че ако стане така, трябва да пази къщата за момента, когато си готов. Безопасна и сигурна, докато завършиш чиракуването си и най-сетне си готов да поемеш занаята.
След като свършиш с това, иди северно от Кастър и потърси Бил Ар-крайт, местния Прогонващ духове. Малко е муден, но е достатъчно честен и ще те обучава през следващите четири години и нещо. Накрая ще трябва да се върнеш в Чипъндън и да учиш още много. Трябва да се заровиш в онези книги и да ги изучиш из основи, за да наваксаш задето не съм бил там да те обучавам!
- Защо? Какво не е наред? Защо няма да се върнете? - попитах. Това беше поредният въпрос, чийто отговор вече знаех.
Прогонващия духове поклати печално глава:
- Защото има само един сигурен начин да се справя с Изчадието и той вероятно ще ми коства живота. Също и този на момичето, ако не греша. Трудно е, момче, но трябва да се направи. Може би един ден, след години, самият ти ще се изправиш пред такава задача. Надявам се, че не, но понякога се случва. Собственият ми господар загина, вършейки нещо подобно, а сега е мой ред. Историята може да се повтори и ако това стане, трябва да сме готови да пожертваме живота си. Това е просто нещо, което си върви с работата, така че по-добре да свикнеш с него.
Запитах се дали Прогонващия духове мислеше за проклятието. Дали очакваше да умре заради него? Ако умреше, тогава нямаше да има никой, който да защити Алис там долу, оставена на милостта на Изчадието.
- Но какво ще стане с Алис? - възроптах. - Вие не казахте на Алис какво ще се случи! Измамихте я!
- Това трябваше да се направи. Момичето вероятно и без друго вече е стигнало твърде далеч, за да бъде спасено. Така е най-добре. Поне духът й ще бъде свободен. По-добре е, отколкото да е обвързана с онова нечестиво създание.
- Моля ви - изрекох умолително. - Нека да дойда с вас. Нека да помогна.
- Най-добрият начин, по който можеш да помогнеш, е да направиш каквото казвам! - рече нетърпеливо Прогонващия духове и като хвана здраво ръката ми над лакътя, ме избута грубо от каруцата. Приземих се непохватно и паднах на колене.
Когато се изправих с усилие на крака, каруцата вече се отдалечаваше, а Прогонващия духове не поглеждаше назад.
Глава 20
Писмото на мама
Изчаках, докато каруцата почти се изгуби от поглед, преди да я последвам, с пресекващ в гърлото дъх. Не знаех какво да правя, но не можех да понеса мисълта за онова, което предстоеше. Прогонващия духове изглеждаше примирен със смъртта си, а бедната Алис дори не знаеше какво щеше да й се случи.
Не би трябвало да съществува твърде голям риск да ме видят - дъждът се лееше на силни прави струи, а заради черните надвиснали облаци беше тъмно като в полунощ. Но сетивата на Прогонващия духове бяха остри и ако се приближах твърде много, щеше веднага да разбере. Затова ту тичах, ту вървях, като се държах на разстояние, но все пак успявах да зърна каруцата от време на време. Улиците на Прийстаун бяха пусти и въпреки дъжда, дори когато каруцата беше далече напред, все още можех да чуя далечното потракване на копитата и тътренето на колелата по камъните на калдъръма.
Скоро шпилът от бял варовик започна да се издига над покривите, потвърждавайки посоката, в която се бе отправил Прогонващия духове, и целта му. Както очаквах, беше се запътил към обитаваната от призраци къща с избата, през която се слизаше в катакомбите.
В този момент почувствах нещо много странно. Не беше обичайното вцепеняващо усещане за студ, което оповестяваше приближаването на някое създание от мрака. Не, това беше повече като внезапно забил се мъничък леден шип право в главата ми. Никога преди не бях изпитвал нещо подобно, но това беше цялото предупреждение, което ми трябваше. Досетих се какво беше и успях да проясня ума си, точно преди Изчадието да проговори: