Проклятието над Прогонващия духове

- Не знам дали ще стане - поколеба се момчето. - Моят старец ме очаква да се върна преди пладне. Има работа за вършене.

Прогонващия духове му подаде сребърна монета:

- Ето, вземи това. Откарай ни там преди да се е стъмнило и ще получиш още една. Не мисля, че татко ти ще възрази особено. Той обича да си брои парите.

Прогонващия духове накара Алис да легне в краката ни и отново я покри със слама, така че да не я вижда никой, покрай когото минавахме, и скоро бяхме на път. Отначало заобиколихме Кастър, но после, вместо да поемем обратно към възвишенията, се отправихме към главния път, който водеше право към Прийстаун.

- Няма ли да е опасно да се върнем посред бял ден? - попитах нервно. Пътят беше много оживен и непрекъснато подминавахме друг и каруци и хора, вървящи пеша. - Ами ако хората на Инквизитора ни забележат?

- Няма да кажа, че не е рисковано - рече Прогонващия духове. - Но онези, които са ни търсили, вероятно сега са заети да свалят тялото надолу по склона на възвишението. Несъмнено ще го отнесат в Прийстаун за погребение, но то ще се състои едва утре; дотогава всичко ще е свършило и ние ще сме на път. Разбира се, трябва да помислим и за бурята. Хората, които имат някакъв разум, ще са вътре, подслонявайки се от дъжда.

Погледнах към небето. На юг се трупаха облаци, но не ми изглеждаше толкова зле. Когато го казах, Прогонващия духове се усмихна.

- Още имаш много да учиш, момче - каза той. - Това ще бъде една от най-големите бури, които си виждал.

- След всичкия този дъжд си мислех, че ни се полагат няколко дни хубаво време - оплаках се.

- Несъмнено ни се полагат, момче. Но това далеч не е природна стихия. Освен ако не греша много, призовало я е Изчадието, точно както призова вятъра да блъска къщата ми. Това е поредният признак точно колко могъщо е станало. Сигурно предизвиква бурята, за да покаже гнева и раздразнението си от това, че не може да използва Алис както иска. Е, това е добре за нас: докато се съсредоточава върху това, то не се интересува твърде от мен и теб. И това ще ни помогне да влезем в града без проблеми.

- Защо трябва да отиваме в катакомбите, за да убием Изчадието? -попитах, надявайки се, че ще ми каже онова, което вече знаех. Така нямаше да се налага да поддържам повече преструвката.

- В случай че не успея да го унищожа, момче. Поне, озовало се веднъж обратно там, при положение, че Сребърната порта е заключена, Изчадието отново ще е хванато в капан. Този път завинаги. Това ми каза призракът на Нейз. Тогава, дори да не успея да го погубя, поне ще съм върнал нещата към предишното им състояние. А сега стига с тези твои въпроси. Имам нужда от малко спокойствие да се подготвя за онова, което ще правя...

Не проговорихме отново, докато не стигнахме покрайнините на Прийстаун. Дотогава небето вече беше черно като катран и раздирано от огромни зигзаговидни мълнии; гръмотевици трещяха точно над главите ни. Дъждът валеше право надолу, просмукваше се в дрехите ни и аз бях мокър и се чувствах неудобно. Беше ми жал за Алис, защото тя още лежеше в каруцата, където сега имаше почти цял инч вода. Сигурно беше доста тежко да не може да вижда и чува и да не знае къде отива или кога ще свърши пътуването.