Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
Върху лицето му се четеше смесица от гняв и ужас. Зъбите му се виждаха, но някои от тях бяха счупени, а по устата му бе размазана кръв. Беше изправен, но не стоеше. Беше сплескан. Притиснат към стената. Размазан в камъните. Това беше дело на Изчадието.
Прогонващия духове пристъпи на още една крачка навътре в стаята. И на още една. Вървях плътно зад него, докато видях целия кошмар вътре. В ъгъла бе имало бебешко креватче, но то беше разбито в стената и сред отломките имаше одеяла и малък чаршаф, изцапан с кръв. От детето нямаше и следа. Господарят ми се приближи до одеялата и ги повдигна предпазливо. Видяното явно го разстрои и той ми направи знак да не гледам, а после с въздишка върна одеялата на мястото им.
Вече бях забелязал майката на детето. На пода имаше женско тяло, наполовина скрито от люлеещ се стол. Бях благодарен, че не можех да видя лицето й. В дясната си ръка стискаше кука за плетене, а едно кълбо вълна се бе търкулнало в огнището близо до въглените, които вече поси-вяваха.
Вратата към кухнята беше отворена и внезапно изпитах ужас. Изведнъж бях сигурен, че нещо дебне там. Едва ми дойде наум тази мисъл, когато температурата в стаята спадна. Изчадието беше още тук. Усещах го в костите си. Ужасен, едва не побягнах от колибата, но Прогонващия духове не помръдваше от мястото си, а докато той оставаше, нима можех да го зарежа?
В този момент свещта внезапно изгасна, сякаш от невидими пръсти, потапяйки ни в мрак, и от непрогледната тъмнина на кухненската врата проговори плътен глас. Глас, който отекваше из въздуха и вибрираше по настлания с каменни плочи под на колибата, така че можех да го почувствам в стъпалата си.
- Здравей, кокалест дъртако. Най-сетне се срещаме отново. Търсех те. Знаех, че си някъде наблизо.
- Да, и сега ме намери - каза Прогонващия духове уморено, като подпря тоягата си на плочите и отпусна тежестта си върху нея.
- Винаги си обичал да се месиш в чуждите работи, нали, кокалест дъртако? Но вече си се месил прекалено често. Ще убия първо момчето, докато ти стоиш и гледаш. После ще бъде твой ред.
Невидима ръка ме вдигна и ме запрати назад срещу стената с такава сила, че целият дъх излезе от тялото ми. После започна натискът, постоянна сила, толкова мощна, та имах чувството, че ребрата ми всеки миг ще се счупят. Най-лошо от всичко беше ужасната тежест, която притискаше челото ми, и аз си спомних лицето на овчаря, сплескано и размазано в камъните. Бях ужасен, неспособен да помръдна или дори да дишам. Мрак покри очите ми и последното, което си спомнях, беше чувството, че Прогонващия духове се бе втурнал към кухненската врата, вдигайки тоягата си.
Някой ме разтърсваше леко.
Отворих очи и видях Прогонващия духове, наведен над мен. Лежах на пода на колибата.
- Добре ли си, момче? - попита той тревожно.
Кимнах. Усещах ребрата си натъртени. Боляха ме при всяко вдишване. Но дишах. Бях още жив.
- Хайде, дай да видим дали можем да те изправим на крака...
Подкрепян от Прогонващия духове, успях да се изправя.
- Можеш ли да ходиш?
Кимнах и направих крачка напред. Не се държах съвсем стабилно на крака, но можех да ходя.
- Добро момче.
- Благодаря, че ме спасихте - рекох.
Прогонващия духове поклати глава:
- Нищо не съм направил, момче. Изчадието просто изчезна внезапно, сякаш някой го повика. Видях го да се качва по хълма. Изглеждаше точно като черен облак, затулил последните звезди. Нещо ужасно е било извършено тук - той хвърли поглед към страшната сцена вътре в колибата. - Но трябва да се махаме възможно най-бързо. Трябва да спасим първо себе си. Може и да успеем да се измъкнем от Инквизитора, но докато онова момиче ни следва, Изчадието винаги ще бъде наблизо и ще става по-силно през цялото време. Трябва да стигнем до Хейшам и да открием как да се справим с онова отвратително създание веднъж завинаги!
С Прогонващия духове начело напуснахме колибата и продължихме надолу по хълма. Прекосихме още два участъка от стени, докато чух шум от бързо течаща вода. Сега господарят ми се движеше много по-бързо, почти толкова бързо, както когато бяхме потеглили от Чипъндън, затова предполагам, че сънят му се беше отразил доста добре. Аз пък, от друга страна, усещах болки от главата до петите и се мъчех да не изоставам от него, с торбата му, натежала в ръката ми.