Проклятието над Прогонващия духове

Алис ме остави да стоя на стълбите, докато стореното от нея бавно се изясни в ума ми. В известен смисъл тя се беше пожертвала. Изчадието беше готово да я убие точно както беше убило Нейз. Но тя беше спасила мен и Прогонващия духове. Беше ни спасила живота. И аз никога нямаше да го забравя.

Зашеметен от онова, което каза, влязох в стаята си и затворих вратата. Отне ми много време да заспя.

Отново написах по-голямата част от това по памет, като използвах тетрадката си само когато беше необходимо.

Алис се оказа добра и Прогонващия духове е много доволен от работата, която тя върши. Тя пише много бързо, но въпреки това почеркът й е четлив и спретнат. Освен това прави каквото обеща - разказва ми нещата, на които я е научила Костеливата Лизи, за да мога да ги запиша всичките.

Разбира се, макар че Алис все още не знае, тя няма да остане с нас кой знае колко дълго. Прогонващия духове ми каза, че тя ще започне да ме разсейва твърде много и няма да съм в състояние да се съсредоточа върху учението си. Не му харесва, че в къщата му живее момиче с остро-върхи обувки, особено такова, което е било толкова близо до мрака.

Сега е краят на октомври и скоро ще се отправим към зимната къща на Прогонващия духове в Ангълсарк Мур. Близо до там има ферма, поддържана от хора, на които Прогонващия духове има доверие. Той смята, че те ще позволят на Алис да остане при тях. Разбира се, накара ме да обещая все още да не казвам на Алис. Във всеки случай, ще ми е мъчно да я видя как си отива.

И разбира се, ще се срещна с Мег, вещицата-ламия. Може би ще се запозная и с другата жена на Прогонващия духове. Блекрод е близо до пустошта, а тъкмо там се смята, че още живее Емили Бърнс. Имам предчувствие, че в миналото на Прогонващия духове има много други неща, за които още не знам.