Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
Започнах да се страхувам. Ами ако Прогонващия духове грешеше? Ами ако това все пак беше Алис? Писъкът бе прозвучал високо и тънко.
Започнах да треперя, но не можех да направя нищо, освен да чакам, до-като небето просветляваше, а тялото се приближаваше към нас.
Сега облаците се разкъсваха и скоро небето просветна достатъчно, за да разпознаем тялото отвъд всяко съмнение.
Беше Инквизиторът.
Погледнах носещото се тяло. Беше по гръб и само лицето бе извън водата. Устата бе отворена, а също и очите. Върху бледото мъртво лице беше изписан ужас. В тялото му сякаш не беше останала и капчица кръв.
- Удавил е множество невинни навремето си - каза Прогонващия духове. - Бедните, старите и самотните. Мнозина, които бяха работили усилно цял живот и просто заслужаваха малко мир и покой на стари години, а също и някакво уважение. А сега е негов ред. Получи точно как-вото заслужава.
Знаех, че потапянето на вещица в реката е само суеверна глупост, но не можех да си избия от главата факта, че Инквизиторът се носеше по водата. Невинните потъваха; виновните плаваха. Невинните като лелята на Алис, която бе умряла от шок.
- Алис е направила това, нали? - предположих.
Прогонващия духове кимна.
- Да, момче. Някои биха казали, че е била тя. Но всъщност това е било дело на Изчадието. Тя го призова вече два пъти. Властта му над нейната воля ще расте и то може да вижда това, което вижда тя.
- Не ли по-добре да тръгваме? - попитах нервно, поглеждайки назад през езерото натам, където потокът се вливаше буйно в него. До него беше пътеката. - Няма ли хората му да слязат тук?
- В крайна сметка може и да го сторят, момче. Тоест, ако в телата им още е останал дъх. Но имам предчувствие, че за известно време няма да са достатъчно добре, за да сторят кой знае какво. Не, очаквам някой друг и ако не греша много, ето че и тя идва сега...
Проследих погледа на Прогонващия духове към ручея, където надолу по пътеката се зададе дребна фигурка и спря за момент, гледайки падащата вода. После погледът на Алис се насочи към нас и тя тръгна по брега в нашата посока.
- Помни - предупреди Прогонващия духове, - сега Изчадието вижда през нейните очи. Събира сили и власт, научава слабостите ни. Много внимавай какво казваш или правиш.
Една част от мен искаше да изкрещи и да предупреди Алис да бяга, докато още може. Не се знаеше какво може да й стори Прогонващия духове сега. Друга част от мен изведнъж изпита отчаян страх от нея. Но какво можех да сторя? Дълбоко в себе си знаех, че Прогонващия духове е единствената й надежда. Кой друг можеше да я освободи от Изчадието сега?
Алис се приближи досами водата, оставяйки ме между себе си и Прогонващия духове. Взираше се към тялото на Инквизитора. На лицето й бе изписана смесица от ужас и триумф.
- Не е зле да го огледаш хубавичко, момиче - каза Прогонващия духове. - Разгледай делото си отблизо. Струваше ли си?
Алис кимна:
- Той си получи заслуженото - рече тя твърдо.
- Да, но на каква цена? - попита Прогонващия духове. - Принадлежиш все повече и повече на мрака. Призовеш ли Изчадието още веднъж, ще си изгубена завинаги.
Алис не отвърна и останахме там дълго време безмълвно, просто загледани във водата.
- Е, момче - каза Прогонващия духове, - най-добре да потегляме. Някой друг ще трябва да се оправи с тялото, защото имаме работа за вършене. Колкото до теб, момиче, ще дойдеш с нас, ако знаеш какво е добро за теб. А сега по-добре да слушаш, и то внимателно, защото това, което предлагам, е единствената ти надежда. Единственият шанс, който ще имаш да се освободиш от онова създание.
Алис вдигна поглед с много широко отворени очи.
- Нали си наясно с опасността, в която се намираш? Искаш да бъдеш свободна, нали? - попита той.
Алис кимна.
- Тогава ела тук! - заповяда той строго.
Алис се приближи покорно до него.
- Където и да се намираш, Изчадието няма да е много далече, така че засега по-добре да дойдеш с мен и момчето. Бих предпочел да знам приблизително къде е онова същество, отколкото да допусна да се скита където си ще из Графството, тормозейки почтените хора. Затова ме слушай и ме чуй добре. Засега е важно да не виждаш и да не чуваш нищо -така Изчадието няма да научи нищо от теб. Но имай предвид, че трябва да го сториш доброволно. Послужиш ли си и с най-дребна измама, положението ще се утежни за всички ни.
Той отвори торбата си и затършува в нея.
- Това е превръзка за очи - той вдигна ивица черен плат към Алис. -Ще я носиш ли? - попита.
Алис кимна и Прогонващия духове протегна към нея дланта на лявата си ръка: