Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
„Негодници!…“
Всички подскочихме, а управителят на „Венлоу“ ни смигна и попита:
„Какво има, капитан О’Брайън?“
„Какво има! Какво има! — и старецът се разкрещя. — Какво се смеете такива? Този случай не е шега. Позор за целия човешки род — ето какво е той! Бих се засрамил, ако ме видят в една стая с някой от онези хора. Да, господа!“
Той улови погледа ми и от учтивост бях принуден да кажа:
„Негодници! Е, разбира се, капитан О’Брайън, аз също не бих искал да ги видя тук, тъй че в тази стая вие се намирате в пълна безопасност. Искате ли да изпиете нещо разхладително?“
„По дяволите вашето разхладително, Егщрьом! — извика той, а очите му изпускаха искри. — Ако ми се пие, имам уста да си поискам. А сега ще си вървя. Въздухът при вас днес е лош.“
При тези негови думи никой не се стърпя — всички се разсмяха гръмко и един след друг последваха стареца. И тогава, сър, този проклет Джим остави сандвича, който държеше в ръка, заобиколи масата и дойде при мен; чашата с бирата му стоеше недокосната.
„Отивам си“ — рече Джим.
„Още няма дори един и половина — отвърнах аз, — можете да попушите малко преди това.“
Стори ми се да казва, че е време да върви на работа. Когато разбрах какво е намислил, ръцете ми отмаляха, да! Знаете ли, не всеки ден можете да срещнете такъв човек, сър; управляваше платноходката като дявол; готов беше да излезе в морето на цели мили да посрещне корабите, и то във всякакво време. Случвало се е неведнъж някой капитан да дойде тука и още от вратата ще каже:
„Къде намерихте такъв морски кларк, Егщрьом? Безразсъден и ненормален човек! На разсъмване аз едва-едва налучквах пътя и изведнъж гледам: из мъглата, право срещу мен, изниква някаква лодка, полузалята от вода. Пръски прелитат над мачтата й, двама изплашени туземци седят на дъното на лодката, а някакъв дявол на румпела вика: «Ей! Ей! Кораба! Ало! Капитане! Ей! Ей! Агентът на Егщрьом и Блейк говори пръв с вас! Ей! Ей! Егщрьом и Блейк! Ало! Ей!» Разблъсква туземците, сваля рифсезните63, надвиснал е шквал, а той ми крещи като бесен да вдигна всички платна, щял да ме въведе в пристанището. Не човек, а дявол. Не бях виждал така да се управлява лодка. И при това не е бил пиян, нали? А когато се качи на борда, гледам го — един такъв тихичък, приказва кротко… и се изчервява като момиче…“
Та ви казвам, капитан Марлоу, когато Джим излизаше в морето срещу непознат кораб, никой не можеше да ни съперничи. На другите доставчици им оставаше само да задържат старите си клиенти и…
Егщрьом очевидно беше силно разстроен.
— Да, сър. Това приличаше на поведение на човек, който е готов да влезе сто мили навътре в морето дори в стар галош, за да осигури кораба за фирмата. Ако фирмата беше негова и трябваше тепърва да я изправя на крака, дори тогава не би могъл да направи повече… И сега изведнъж… съвсем неочаквано… Та затова си помислих: „Охо! Иска по-голяма заплата… ето каква е тук работата.“
„Добре — казвам аз, — няма защо да се вдига шум, Джим. Кажете — колко искате. Всяко разумно искане ще бъде удовлетворено.“
Той ме погледна така, сякаш се мъчеше да преглътне нещо, което е заседнало на гърлото му.
„Не мога да остана при вас.“
„Що за глупашка шега?“ — питам.
Той поклати глава, а аз по очите му познах, че вече всъщност ни беше напуснал. Тогава се нахвърлих върху него и почнах да го ругая.
„От кого бягате? — питам го. — Кой ви обижда тук? Какво ви е засегнало? Та вие имате по-малко мозък от един плъх — дори плъхът не бяга от хубавия кораб. Къде мислите, че ще получите по-добро препитание?“
Уверявам ви, здравата му се накарах.
„Тази фирма няма да потъне“ — казвам. А Джим изведнъж подскочи като ужилен.
„Сбогом — казва ми той и ми кима като някакъв лорд. — Вие не сте лош човек, Егщрьом. Давам ви дума, че ако знаехте причината, нямаше да се опитвате да ме задържите.“
63
Рифсезни — връзки, вдявани посредством халки или илици в платно на кораб или лодка. Б.пр.