Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Ако ще ме убиваш, направи го сега, докато очите ми са затворени. — Плътният му глас прозвуча уверен и овладян, отеквайки надолу по пустите проходи. — Няма да се съпротивлявам.
Призоваването на светлина беше грешка. Сега Хелън видя как трите Фурии скърцат със зъби и забиват нокти в телата си в сенките. Те късаха дрехите си и оставяха тъмночервени подути следи по бледата си и лепкава кожа.
Хелън се изправи и тръгна бавно към Орион, като робот, като убиец с часовников механизъм, пълен със зъбчати колела вместо с мисли. В главозамайващ пристъп на омраза, тя падна на колене пред него и пъхна дясната си ръка под ризата му.
Плъзгайки ръка по колана на Орион, Хелън затърси опипом ножа, за който знаеше, че той държи закачен отзад. Орион навярно се досети какво прави тя, но не се опита да я спре. Хелън измъкна ножа му от калъфа и притисна върха на острието към гърдите му.
— Не искам това — каза тя. Гласът й потрепери, а очите й бяха замъглени от сълзи, които се събраха, преляха, а после рукнаха по горещите й бузи. — Но имам нужда от него.
Орион все така стоеше със затворени очи, с ръце, вкопчени в стената на пещерата. На ледената, блуждаеща светлина от едва овладяното електричество, Хелън го видя как се успокои, сякаш беше правил това много пъти преди. Призрачно белите крайници и пепеляви коси на Фуриите ту се появяваха, ту изчезваха с премигване от крайчеца на окото на Хелън.
— И аз я почувствах. Жаждата за кръв — прошепна той, толкова тихо, че Хелън по-скоро разбра какво иска да каже, отколкото чу думите му. — Всичко е наред. Вече съм готов.
— Погледни ме.
Орион отвори яркозелените си очи. Фуриите запищяха.
Момчешко изненадано изражение се прокрадва по лицето му. Той започна да си поема дъх на малки, мъчителни вдишвания, и главата му заклюма апатично към Хелън, сантиметър по сантиметър, докато устните му съвсем леко докоснаха нейните. Устата му беше много топла и мека. Като някакъв нов вкус, който не можеше да разпознае напълно, но искаше да го погълне целия, Хелън придърпа долната му устна в устата си, за да отпие по-голяма глътка от него. Улавяйки лицето му в едната си ръка, за да наклони посърващите му устни към своите, тя забеляза нещо лепкаво между пръстите си. Дръпна се назад и погледна надолу.
По ръцете й имаше кръв.
Рязко изтръгната от транса си, Хелън погледна надолу и видя тъмен, мокър кръг да се разстила по ризата на Орион. Видя изненаданото му изражение. Беше го намушкала. А после продължи да натиска върха на острието малко по малко, забивайки го в тялото му, докато се накланяха един към друг. И той безропотно я беше оставил да го направи.
Виждайки какво беше направила, Хелън издърпа със сила острието от гърдите на Орион и го запрати с дрънчене на пода зад гърба си.
Той се хвърли напред с лека въздишка и рухна в коленете й.
Ужасена, Хелън заби пети в хлъзгавата земя и с пълзене се отдалечи от неподвижното тяло на Орион, като при това изгаси кълбото от светлина, което бе призовала. Гърбът й се удари в един сталагмит и тя остана неподвижна, ослушвайки се за някакъв звук от Орион. Фуриите й нашепваха да стане и да довърши онова, което беше започнала, но тя беше твърде зашеметена да се подчини.
— Орион! — провикна се тя през пещерата.
Щеше да го изнесе — убеждаваше се сама себе си. Острието не беше проникнало чак толкова дълбоко, така че той просто беше в безсъзнание. Нали така? Правилно — каза си твърдо тя. Ако той беше прекалено зле, за да се изцели сам, щеше да го отведе при Джейсън и Ариадна, и те можеха да го спасят, знаеше, че могат да го направят. Не я беше грижа колко беше изтощена, колко грамаден беше той, или колко далече трябваше да го отнесе. Орион щеше да оживее, независимо какво й се налагаше да направи.
Но Фуриите… те щяха да внушат дори на състрадателните близнаци желание да убият Орион. Тоест, ако Хелън успееше да устои на Фуриите, докато го носеше обратно към Нантъкет. Как можеше да си вярва, че няма да го нападне след онова, което току-що му беше причинила?
— Орион, отговори ми! — извика Хелън в тъмното. — Не можеш да умреш!
— Е, някой ден ще умра. Но все още не — изстена той. Шепотът на Фуриите се усили. — Трябва да се махнеш оттук.
— Не искам да те оставям. Ранен си.
— Почти съм изцелен. Следвай водата нагоре по склона. Тя ще те изведе оттук. — Орион преглътна мъчително. — Моля те, махни се от мен!
Сега Фуриите говореха на Орион, насочвайки го към Хелън. Тя ги чуваше как го умоляват да я убие. Той издаде отчаян звук и Хелън го усети как се хвърли към нея.