Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Избягвайки на косъм нападението му, Хелън се освободи от гравитацията и се издигна във въздуха. Щом полетя, можеше да усети и най-слабото движение на въздуха, чак до едва доловимия полъх около висящите от тавана сталактити. Въздушните течения й помогнаха да определи кой път водеше нагоре и извън пещерата.
Усещаше и внезапните пориви на вятъра, предизвиквани от Орион, който размахваше ръце отдолу, докато я търсеше в тъмнината. Ранен или не, Хелън знаеше, че трябва да го остави веднага, иначе никой от двамата нямаше да преживее нощта. Тя излетя вън от пещерата и нагоре през лъкатушещите проходи, докато видя мъждивия проблясък на предутринна светлина при отвора на пещерата.
Хелън се понесе по-нависоко, за да се ориентира. Поглеждайки надолу към все още тъмния пейзаж, видя, че се намираше недалече от южния бряг на Масачузетс и относително близо до крайбрежието. Обърна се към първите лъчи на изгрева, и се отправи на изток над водната шир.
Някъде над Марта’с Винярд започна да плаче. Непрекъснато си представяше удивеното изражение на Орион, когато го намушка — намушка го, повтаряше си тя шокирано.
От гърдите й се изтръгна ридание и тя покри устата си с ръка. Усети много нереден вкус по устните си и погледна отвратено дланта си. Беше покрита с кръвта на Орион. Наистина едва не го беше убила и доказателството за това беше оставило петно върху кожата й. Ако не я беше целунал, щеше вече да е мъртъв.
Хелън се спусна опасно във въздуха над къщата си. Опита се да изчисти миглите си от сълзите, които замръзваха в мига щом набъбнеха в очите й, но те просто продължаваха да идват. Сякаш колкото повече се опитваше да задуши риданията, толкова по-силно се изтръгваха те от нея. Какво беше направил Орион със сърцето й?
Хелън започна да губи контрол върху вятъра и се запремята във въздуха като найлонова торба по време на буря. Спусна се от небето и се устреми право към синия насмолен брезент, който покриваше прозореца на спалнята й.
Отмятайки рязко брезента настрани, тя се спусна в леглото и зарови глава под леденостудената си възглавница, за да заглуши сълзите си. Чуваше как баща й хърка в съседната стая, в блажено неведение, че дъщеря му едва не беше станала убийца.
Хелън заплака възможно най-тихо, но колкото и уморена да беше, отказваше да заспи. Не можеше да понесе мисълта да слезе отново в Подземния свят толкова скоро, макар да знаеше, че няма никакво значение. Този цикъл, в който беше впримчена, беше сякаш безкраен. Какво значение имаше дали ще заспи, или ще остане будна? Нямаше покой за нея, каквото и да правеше.
Зак видя как Хелън повдига синия насмолен брезент над прозореца си и влита под него. Беше виждал господаря си да прави много неща, които бяха физически невъзможни, но да види момиче, което бе познавал цял живот, да лети, беше нещо, което му бе трудно да възприеме. Хелън винаги беше приличала на ангел, толкова красива, че беше болезнено да я гледа, но в полет наистина изглеждаше като богиня. Освен това изглеждаше разстроена. Той се запита какво ли й се беше случило. Каквото и да беше, не беше хубаво. Зак предположи, че все още не беше постигнала успех в Подземния свят.
И как, по дяволите, изобщо се беше измъкнала от къщата? — зачуди се той. После започна да се поти. По някакъв начин Хелън беше изключила лампите в спалнята си, а после около половин час по-късно се беше появила зад него във въздуха. Да не би вече да можеше и да се телепортира? Какво щеше той да каже на господаря си?
Зак знаеше, че трябва да докладва. Обърна се да тръгне към колата си, паркирана надолу по улицата, и подскочи. Автомедонт стоеше зад него, ням като гроб.
— Как се измъкна Наследницата? — попита той спокойно.
— Просто заспа… Не си е тръгвала, кълна се.
— Мога да подуша страха ти — каза Автомедонт, а червените му очи блестяха в тъмното. — Очите ти са твърде бавни, за да я видят. Вече не мога да разчитам на теб за тази задача.
— Господарю, аз…
Автомедонт поклати глава. Това беше достатъчно да затвори устата на Зак.
— Сестрата на моя повелител получи вест от брат си. Почти са готови — продължи Автомедонт с безизразния си и безчувствен тон. — Трябва да се приготвим да заловим Лицето.
— Сестрата на вашия повелител? — попита остро Зак. — Но Пандора е мъртва. Не говорите ли за съпругата на Тантал, Милдред? — Зак рухна на колене, целият въздух излезе изведнъж от дробовете му. Автомедонт го беше ударил с юмрук в корема толкова бързо, че Зак не го беше видял да замахва.