Обещанието на краля вещер

— Търговецът Уингхам и неговата трупа — обясни Елъри, приближавайки се зад Ентрери.

— Не съм го чувал — отвърна й Джарлаксъл.

— Уингхам — отвърна лукаво Атрогейт и всички очи се обърнаха към него, за да видят как държи единия от боздуганите пред себе си, а покритата с шипове топка се люлее и поклаща на края на веригата в ритъма на движещия се фургон.

— Уингхам е известен с това, че продава редки предмети, по-точно оръжия — обясни Елъри. — Ще е повече от заинтересуван от твоя меч — добави тя, поглеждайки към Ентрери.

Ентрери се усмихна пряко волята си. Можеше да си представи как дава оръжието за оглед на „Уингхам“, който и да беше този „Уингхам“. Без защитната ръкавица неподозиращ или по-слаб индивид, опитващ се да държи Нокътя на Шарон, щеше да се окаже победен и погълнат от могъщия съзнателен предмет.

— Хубав комплект боздугани — поздрави джуджето Джарлаксъл.

— По-хубави, отколкото смяташ — отвърна Атрогейт с гротескно намигване. — Пращат враговете да летят по-далече, отколкото ти мяташ.

Ентрери се изкикоти.

— Хубави оръжия — съгласи се Джарлаксъл.

— Силно омагьосани — добави Елъри.

Джарлаксъл погледна от люлеещия се боздуган към командира и каза:

— Изглежда ще трябва да посетя този Уингхам.

— Носи си торба със злато — извика му джуджето. — И бъди готов да се простиш с него!

— Уингхам е известен като непреклонен търговец — обясни Елъри.

— Значи наистина трябва да го посетя — каза мрачният елф.

Праткъс се приближи с поклащане и се наведе между Ентрери и Джарлаксъл.

— Мъртва е — потвърди той. — Мисля, че е по-добре за нея, че всичко приключи бързо, защото никога нямаше да може да използва ръцете и краката си.

Това накара убиецът да трепне леко, припомняйки си подскачането на фургона, когато бе преминал през бедната Парисъс.

— Какво ще кажеш за Дейвис Енг? — попита Елъри.

— Той е болен, но си мисля, че ще се възстанови. Няколко десетдневки в леглото ще го изправят на крака.

— Месец? — отвърна Елъри. Не изглеждаше доволна от информацията.

— Трима си отидоха — промърмори Ентрери, но на мрачния елф сякаш не му пукаше.

Елъри обаче явно се вълнуваше.

— Поддържай го жив на всяка цена — нареди тя, после изви коня си настрани и заби пети в хълбоците му.

Съпровождан от нестихващите ридания на Калихай, Ентрери придвижи фургона по оставащото до Палишчук разстояние. По заповед на Елъри закара каруцата покрай цирка на Уингхам до южната порта на града, където им позволиха да преминат без проблеми — несъмнено благодарение на Мариаброн, който отдавна бе влязъл.