Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Денил сви рамене.
– Нямах късмет, но поне този път не ме преследваха въоръжени с ножове чужденци. А при теб?
Ротан отвори уста, за да му отговори, но побърза да ги затвори при вида на слугата, който носеше поднос, отрупан с чаши вино. Пресегна се да си вземе една чаша, но изведнъж покрай Денил към подноса се протегна ръка в черен ръкав. Акарин си взе чаша и пристъпи напред.
– Как върви търсенето, лорд Ротан?
Очите на Денил се разшириха от изненада и той се обърна с лице към Върховния повелител.
– Преди две седмици се оказахме близо до успеха, Върховни повелителю – отвърна Ротан. – Но защитниците й използваха примамка. Когато осъзнахме, че вървим след погрешното момиче, тя вече беше избягала. Намерихме и една книга за магия.
Лицето на Върховния повелител помръкна.
– Това не са добри новини.
– Книгата е била написана преди много години и е доста остаряла – уточни Денил.
– Въпреки това не трябва да допускаме подобни книги да напускат Гилдията – отвърна Акарин. – Проверка на заложните къщи може да покаже колко такава литература се е появила в града. Ще поговоря за това с Лорлън, а междувременно... – той погледна към Денил. – Успяхте ли да възобновите контакта с Крадците?
Лицето на Денил пребледня, после почервеня.
– Не – промърмори той притеснено. – Вече няколко седмици постоянно отклоняват молбите ми за среща.
Устните на Акарин се разтеглиха в лека полуусмивка.
– Сигурно сте се опитали да им обясните опасностите, които крие в себе си един необучен магьосник и какво ги чака, ако силата на момичето излезе извън контрол?
Денил кимна.
– Да, но те не ми обърнаха никакво внимание.
– Нищо, скоро ще обърнат. Не спирайте опитите да се срещнете с тях. Ако отказват личните контакти – напишете им писмо. Обяснете подробно проблемите, с които ще се сблъска момичето, когато постепенно започне да губи контрол над магията си. Не след дълго те сами ще установят, че сте им казвали истината. Дръжте ме в течение.
Денил преглътна.
– Да, Върховни повелителю.
Акарин кимна и на двамата.
– Приятна вечер. – После се обърна и се отдалечи, оставяйки двамата приятели в пълно недоумение. Денил въздъхна шумно.
– Откъде е разбрал? – прошепна той.
Ротан сви рамене.
– Казват, че той знае повече за градските дела от самия крал, но е напълно възможно Ялдан да се е изпуснал пред някого.
Денил се намръщи и погледна към възрастния магьосник, който стоеше в другия край на стаята.
– Това не е типично за него.
– Така е – съгласи се Ротан. После се усмихна и потупа Денил по рамото. – От друга страна не ми се струва, че си попаднал в беда. Всъщност по всичко личи, че ти току-що получи официално нареждане от самия Върховен повелител.
Сония подгъна ъгъла на страницата и въздъхна. Защо тези учени писатели от Гилдията не могат да се изразяват на нормален човешки език? На този, например, като че ли му харесваше да подрежда изреченията по начин, който изобщо не приличаше на нормалната реч. Дори Серин, възрастният писар, който я беше научил да чете, не можеше да обясни смисъла на повечето думи и фрази.
Момичето разтърка очи и се облегна назад. От няколко дни се криеше в мазето на Серин. Стаята беше изненадващо удобна, с голяма камина и здрави мебели, и тя знаеше, че когато дойде време да си тръгне, ще го направи с нежелание.
След като едва не я хванаха, в нощта, когато Сери я отведе на нощна разхода в Гилдията, Фарин я заведе в дома на Серин в Северния квартал. Реши, че тя трябва да спре да експериментира с магия, докато не й намери ново място, където добре да се укрие. Същевременно крадецът обяви, че тя трябва да се заеме с изучаването на „намерените” от Сери книги.
Сония наведе поглед към страницата и въздъхна. Пред очите й се въртеше една дума – чужда, странна, дразнеща дума, която нямаше никакъв смисъл. Тя я погледна, знаейки, че значението на цялото изречение се върти около тази вбесяваща дума. Тя отново разтърка очите си, но изведнъж подскочи при неочакваното почукване на вратата.
Тя се надигна от стола, надникна през шпионката, усмихна се и отключи.
– Добър вечер – каза Фарин, влезе в стаята и й подаде една бутилка. – Донесох ти малък ободряващ подарък.
Сония отвори бутилката и я подуши.
– Вино от пачи14! – възкликна тя.
– Точно така.
Сония отиде до бюфета и донесе две халби.
– Не мисля, че са подходящи за виното – каза тя, – но само това имам. Освен ако не помолиш Серин за нещо по-добро.
– Ще свършат работа. – Фарин придърпа един стол до масата и седна. После взе от ръцете на Сония чашата с прозрачно зеленикаво питие, отпи малка глътка, въздъхна доволно и се облегна назад. – Разбира се по-вкусно е затоплено и с подправки.