Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Сам й намигна и това я накара да се засмее — едва, но все пак си беше смях, — и след това затвори очи и тя разбра, че е готов, че тя никога няма да е готова, но времето беше настъпило.
Започна да стиска.
— Ако не стиснеш по-силно, ще му отнеме много време, за да умре — каза Странника.
Линда стисна по-силно. Усещаше пулса на Сам под пръстите си, усещаше живота му и се разплака. Хлипанията й бяха дълбоки, извлечени от онази част от нея, която беше най-ранима.
Сам чуваше плача на съпругата си. Усещаше ръцете й, които се стягаха около врата му. Беше го стиснала на правилните места и кръвта спря да стига до мозъка му. Това създаде голямо налягане в главата му, замая го и в гърдите му се появи лека болка. Дробовете му започнаха да горят.
Сам не отваряше очи, предпочиташе мрака. Молеше се да останат затворени, докато умираше. Не искаше Линда да го вижда такъв, изцеден от живота.
Изгарянето в дробовете стана още по-лошо. Съвсем скоро щеше да го обземе паника, вече я виждаше в далечината.
Бори се, Сам — нареди на себе си. — Дръж се, няма да продължи дълго, скоро ще припаднеш.
Знаеше, че е така. Чувстваше го. Съзнанието му бавно се предаваше на тъмнината. Искри. Веднъж попаднеше ли в мрака, всичко щеше да приключи. Искрите бяха последните му капки живот. Първо щеше да бъде потопен от мрак, а после щеше да се превърне в такъв.
Ууупс…
Мина още един момент. Вместо искри имаше проблясък, но не от светлина, а от мрак. Сам осъзна, че няма да може да осмисли случващото се. Проблясъкът мрак щеше да дойде и да се намести завинаги.
Още един проблясък, но този беше брилянтен, ослепителен и приятен. Двамата с Линда, голи под дъжда, удряни от мощни и студени капки. Трепереха и се чукаха, а тя беше отгоре му, когато една светкавица проряза небето около главата й точно когато свършваше…
…Сара плаче в родилното, а той не може да диша и коленете му омекват, но е изпълнен с такава радост...
…Сара бяга към него с широко разперени ръце, вятърът вее косата й, а тя се смее, Линда бяга към него с широко разперени ръце, вятърът вее косата й, а тя се смее…
ПеченКексПеченКексПеченКекс…
Последен проблясък и Сам Лангстром умря.
Усмихваше се.
22
УМЪТ НА ЛИНДА БЕШЕ ИЗПРАЗНЕН.
Тя се наведе напред на стола. Усети как пулсът се усилва под пръстите й и после стана едва доловим, докато не спря напълно.
Усети кръвта на Сам по ръцете си. Тя не беше по тях, но така се чувстваше. Една дума проряза мозъка й и започна да се повтаря отново и отново, огромна черна завеса, която скриваше звездите: Ужас. Ужас, ужас, ужас…
— Много добра работа, Линда.
Защо гласът му не се променя? — зачуди се тя. — Постоянно звучи по един и същи начин. Спокоен и щастлив, а е ужасен, ужасен, ужасен…
Линда потрепери и потисна надигащия се в нея хлип.
Може би не е там вътре. Може би е като голем, направен е от глина и няма душа, която да го направлява.
Линда погледна дъщеря си. Усети как сърцето й потъва в тялото й. Очите на детето бяха отворени, но не виждаха. Просто се взираха. Сякаш не беше там. Клатеше се напред-назад. Устните му бяха стиснати толкова силно, че бяха побелели.
Знам как се чувстваш, скъпа — помисли си отчаяно Линда.
— Знам, че си наранена — каза Странника. Тонът му беше успокоителен. — Но сега ще приключим с всичко завинаги, с тази ужасна и отвратителна болка.
Мъжът погледна Сара, която се клатеше напред-назад. В ъгълчето на устата й се беше събрала слюнка, която течеше, течеше, течеше.
— Ще спазя думата си. Докато правиш каквото ти кажа, без да се отклоняваш, няма да я нараня.
Ти вече я нарани завинаги — помисли си Линда. Но може би дъщеря й имаше шанс, ако не умреше. Човек можеше да се възстанови от емоционална травма, но не можеше да се върне от мъртвите.
Странника отиде зад Сам. Извади ключове от джоба на якето си, коленичи и махна белезниците от глезените му, а след това и тези от китките му. Сам се килна напред и падна на пода като чувал с пясък.
— Ето какво ще стане — каза Странника на Линда. — Ще ти дам тези ключове. — Даде й ги. — Моля те, махни белезниците от глезените си. — Линда изпълни нареждането. Мъжът се пресегна зад гърба си и извади оръжие от колана. — Ще оставя този пистолет тук на пода. — Направи го, след което отиде зад Сара и опря собствения си в тила й. — След малко ще започна да броя. Когато стигна до пет, ако не си използвала оръжието, за да си пръснеш мозъка, ще гръмна Сара в главата. След това ще те изнасилвам часове наред и ще те измъчвам с дни. Разбираш ли?