Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Това води до това, а то до това…
Само едно нещо още не беше решено, най-важното: какво щеше да се случи със Сара.
Сам погледна дъщеря си. Обзе го тъга.
Какво щеше да се случи със Сара? Осъзна, че никога няма да научи отговора на този въпрос. Малкото му момиченце, ако успееше да оцелее, щеше да продължи напред. Сам щеше да умре тук и сега. Нямаше да узнае дали саможертвата му щеше да я спаси или не.
Изглеждаше толкова мъничка. Диванът беше на метър от него, но имаше чувството, че е на светлинни години. Заля го нова вълна на тъга — задушаваща и отчайваща. Нямаше да има възможност да докосне малкото си момиченце отново! Целувката и прегръдката му от миналата нощ щяха да му бъдат последните.
Погледна Линда. Тя слушаше Странника, а очите й бяха напрегнати. Сам попи кестенявата й коса и кафявите й очи, след което затвори своите и си спомни миризмата й — на течен сапун и жена, които бяха уникални като ДНК-то й.
Спомни си я облечена и стилна, както и гола под него, в студиото й, покрита в боя и пот.
Спомни си и дъщеря си. Спомни си силната любов, която го заля, когато чу за пръв път плача й. Тя беше невероятна, огромна и поглъщаща.
Спомни си смеха, сълзите и доверието й.
Най-накрая си ги спомни заедно — съпругата и дъщеря му. Сара, която спеше в ръцете на Линда след дълга вечер, изпълнена с колики.
Сам си спомни всичко това и веднага го изпълниха тъга и ярост. Искаше да се бори, но…
Резултатът винаги е един и същ.
Той отвори очи и погледна Линда, която също го гледаше. Опита се да й се усмихне с очи, опита се да покаже всичко, което изпитваше, след което… затвори очи и кимна.
Всичко е наред, скъпа — казваше й. — Направи го, всичко е наред.
Линда знаеше какво казва съпругът й. Разбира се, че знаеше — бяха говорили без думи безброй пъти. Може да сме различни в някои отношения — казваше й той, — но когато изникнат проблеми пред нас, ставаме едно цяло, един разум.
От лявото й око потече сълза.
— Ще махна тиксото от устата му и твоите белезници. Ти ще обвиеш ръце около врата му и ще го стискаш, докато умре. Ще го убиеш, а Сара ще гледа. Това ще е ужасно за теб, знам… но няма да я докосна, когато приключа с вас.
Странника килна глава на една страна. Явно забеляза, че нещо премина между Сам и Линда.
— Вече сте взели решение, нали? И двамата. — Той млъкна за миг. — Чу ли това, малката? Мама ще убие тате, за да не те подпаля. Знаеш ли какво трябва да научиш от това?
Не последва отговор.
— Урокът е същият като преди малко. Мама ще бъде безпощадна, за да те спаси. Чуваш ли ме, Сара? Безпощадността на мама ще те спаси. Готовността й да изпита болка заради теб ще те спаси. Майчината любов е най-силна.
Сара чуваше какво говори Странника, но за нея това не бяха истински думи. Тя вярваше в чудовища. Накрая те винаги губеха.
Дали?
Бог правеше така, че нищо наистина лошо да не се случва на добрите хора. Сега нямаше да е по-различно. Случващото се беше плашещо, беше ужасно, беше отвратително, че Бъстър беше убит, но ако можеше да издържи, Странника нямаше да победи. Татко щеше да го спре или Бог щеше да го спре, или дори мама.
Сара реши да не вярва на думите му и просто да изчака момента, в който всичко щеше да приключи и мама, татко и Дорийн щяха да са добре.
Линда Лангстром слушаше внимателно Странника, който говореше на дъщеря й. Вътре в нея бушуваха гняв и отчаяние. Кой беше този човек? Той беше проникнал в дома им посред нощ, без страх и колебание. Беше влязъл в спалнята им с насочен пистолет и ги беше събудил с шепот.
— Изпищете и ще умрете. Ако не направите всичко, което ви кажа, ще умрете.
Контролът му беше абсолютен от самото начало. Той беше непреклонен и неумолим, а сега ги беше притиснал в ъгъла и изходът от ситуацията можеше да бъде само един. Линда трябваше да убие Сам или мъжът щеше да измъчва Сара. Какъв избор имаха при подобни варианти? Странника ги манипулираше, това й беше пределно ясно. В крайна сметка можеше да нарани Сара. Дори да я убие.
Но имаше вероятност да не го направи. А при такава възможност… какво й оставаше?
Гневът й беше безсмислен, това също й беше пределно ясно. Отчаянието й я задушаваше. Сам щеше да умре. Тя щеше да умре. Сара можеше да оцелее. Но кой щеше да я отгледа? Кой щеше да я обича?
Кой щеше да наблюдава детенцето й от облаците?