Уравнения на живота
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
Той изпъшка.
- Най-кратките пет минути в историята.
- Да изчакаме още малко.
- Не, нека приключваме. Колкото по-скоро ме вкараш в „Парадайз“, толкова по-скоро ще можеш да се върнеш и да пазиш отец Джон. - Понечи да се изправи и му се зави свят.
- Сам, няма да се върна - каза тя. - Мисля, че бях достатъчно ясна: оставам с теб.
- Мда, трудно ми е до го повярвам, затова ти предлагам лесен изход.
- Не искам лесен изход. Трябва да страдам заради това, което правя в момента.
Крайчецът на устата му трепна:
- Все едно аз го казах. Сега накъде ?
- Оттатък зида - посочи тя.
Стената от сгурбетон беше два пъти по-висока от него.
Което не беше проблем за Маделин. Тя прикрепи оръжието към хълбока си и се затича към стената. Подскочи, набра се и я яхна, провесила крака от двете страни. Махна на Петрович да я последва, наведе се и двамата се хванаха за предмишниците. Той се изкатери, доколкото можа, и се просна като удавник върху грубата зидария.
- А ще трябва и да сляза от другата страна - изсумтя.
- Слизането е лесно - каза тя и изви ръката му така, че той се преобърна. - Приземяването е трудно.
Държеше здраво, захванала с пръсти китката му. Спусна го, докато краката му докоснаха земята, а после тя самата се приземи перфектно, със събрани крака и присвити колена.
- Това в монашеското училище ли ви го преподаваха, или си го научила покрай другото ?
- Всичко дължа на Ордена - каза тя.
- Тогава защо...
Тя подхвана отново пистолета, като че беше естествено продължение на ръката ?.
- Защото съм обладана от някаква непреодолима лудост, която ме кара да зарежа призванието, сестрите, дълга си, свещеника - и вместо това да тръгна с теб, сквернословец, безверник, малодушен егоистичен престъпник, който по някаква идиотска случайност или божествено провидение не само си запленил моето каменно сърце, но и сякаш олицетворяваш силата на надеждата по начин, който досега не съм изпитвала нито в църквата, нито извън нея. Ето защо.
Петрович намести очилата си по-нагоре, останал без думи.
- Как ме нарече по-рано ? Когато вървяхме през Хайд Паркй - попита тя.
- Бабочка - прошепна той. - Не е псувня. Означава...
- Пеперуда - каза тя вместо него. - Проверих. Ти ме нарече - мен - пеперуда. Пак така ме назовавай, но може и Мади. От доста време никой не ме е наричал с това име.
Петрович си позволи лукса да си поеме дъх на няколко пъти, за да успокои дишането си.
- Добре, Мади. Знаеш ли къде отиваме ?
- О, да - каза тя. - Преди живеех там.
25.
Най-опасната част беше да пробягат през широкото празно пространство на улица Мерилебън Роуд. Колкото и да се снишаваха, колкото и бързо да тичаха, можеше да ги видят и като ги видят, после да ги проследят, да ги причакат и да ги убият.
Но Райската милиция беше решила да разшири своята територия на юг към ярките светлини и луксозните стоки на Оксфорд Стрийт и на изток с цел да превземе домиките на Риджънтс Парк. Фактът, че настъплението им към скъпите търговски улици беше посрещнато с по-слаба съпротива, отколкото нападенията срещу най-бедните жители на Метрозоната, доказваше колко безпомощни са институциите.
- Тези с машината - каза Маделин. Завиха и Петрович изведнъж видя гарата. Предпазните й решетки бяха затворени и здраво заключени. - Кои мислищ че са те ?
- Последователи на Ошикора. Програмисти по проекта „Виртуална Япония“. Не мисля, че някой друг в Метрозоната би могъл да осъществи такава координирана, масирана атака. Те причиниха такава съсипия, че вече не знам какво владеят изобщо. Може би нищо. Може би сега са губещите в битката срещу своята си мрежа от ботове.
- Исках само да разбера дали можем да им имаме доверие, или не. - Тя посочи към гарата и двамата се затичаха.
Слабата престрелката между „Парадайз“ и Риджънтс Парк беше създала временна фронтова линия пред тях. Наоколо трещяха случайни бойни изстрели - току някоя керемида или прозорец го отнасяха и се посипваха натрошени на улицата долу.
Петрович блъсна гръб в металните решетки и те издрънчаха.
- Не се ли движим в грешната посока ?
- Трябва да минем оттук, за да се върнем. Става ли така ?
- Понеже всеки отговор, различен от „да“, би означавал, че ще ми откъснеш крайниците, значи: да.
Тя се засмя и цялото й лице се озари; сега не беше ангел отмъстител, а тийнейджърка на първа среща.
- Тук долу - посочи с глава и сви в тъмна уличка до гарата.
От едната страна имаше редица къщи отпреди Армагедон, може би дори отпреди Отечествената война. Стигнаха до стара телена ограда, която отделяше пътя от железопътните линии, и скоро тя намери слабо място в нея.