Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Когато Лус се обърна отново към Кам, той леко прокара пръст по ключицата й, после поспря за миг в падинката на шията й. Тя вдиша дълбоко и почувства как кожата й настръхва.
- Ако не харесваш колието - каза той, като се наведе и доближи лице до нейното - мога да ти взема нещо друго.
Устните му бяха толкова близо до врата й, че Лус притисна ръка към рамото му и отстъпи назад.
- Наистина ми харесва - каза тя, като си мислеше за кутията, която лежеше на бюрото й. В крайна сметка кутията се бе озовала точно до цветята от Даниел, а тя беше прекарала половината предишна нощ, като местеше поглед напред-назад между тях и преценяваше подаръците и намеренията, които се криеха зад тях. Кам беше толкова по-ясен, по-лесен за разгадаване. Сякаш той беше алгебрата, а Даниел беше висшата математика. А тя винаги беше обичала висшата математика, начина, по който понякога й отнемаше цял час да пресметне едно просто доказателство.
- Мисля, че колието е страхотно - каза тя на Кам. - Просто все още не съм имала възможност да го нося.
- Съжалявам - рече той, като присви устни. - Не бива да те притискам.
Тъмната му коса беше пригладена назад с гел и разкриваше по-голяма част от лицето му от обикновено. Правеше го да изглежда по-възрастен, по-зрял. А начинът, по който я гледаше, беше толкова напрегнат, с изпитателно впити в нея зелени очи, сякаш одобряваше всичко, което се съдържаше в нея.
- През последните два дни мис София все повтаряше да те оставим на спокойствие. Знам, че е права, толкова много ти се струпа. Но е редно да знаеш колко много мислех за теб. През цялото време. Исках да те видя.
Той погали бузата й с опакото на ръката си и Лус почувства набъбващите сълзи. Наистина й се беше струпало толкова много. И се чувстваше ужасно заради това, че ето сега беше готова да се разплаче не заради Тод - чиято смърт наистина имаше значение, и би трябвало да има още по-голямо значение - а по егоистични причини. Защото последните два дни й припомниха твърде много от болката за Тревър и за живота й преди „Меч и Кръст“, неща, с които смяташе, че се е справила и които никога не можеше да обясни, на никого. Още сенки за отблъскване.
Кам сякаш усети това, или поне част от него, защото я взе в прегръдките си, притисна главата й към силните си, широки гърди, и я залюля на една страна, после на друга.
- Всичко е наред - каза той. - Всичко ще се оправи.
А може би не се налагаше да му обяснява нищо. Сякаш колкото по-объркана се чувстваше отвътре, толкова по-достъпен ставаше Кам. Ами ако беше достатъчно само да си стои тук в прегръдките на някой, който държеше на нея, да остави простата му привързаност да я успокои за малко?
Толкова хубаво беше просто да я прегръщат.
Лус не знаеше как да се отдръпне от Кам. Винаги се беше държал толкова мило. А тя наистина го харесваше, и все пак, по причини, които я караха да се чувства виновна, той някак започваше да я дразни. Беше толкова съвършен и услужлив, и точно това, от което тя би трябвало да има нужда точно сега. Просто... той не беше Даниел.
Едно кексче се появи над рамото й. Лус разпозна ръката с маникюр, която го държеше.
- Там има пунш, който трябва да се изпие - каза Габ, като подаде едно кексче и на Кам. Той погледна гневно покритата му с глазура горна част. - Добре ли си? - обърна се Габ към Лус.
Лус кимна. Габ за пръв път се беше появила точно когато Лус искаше някой да я спаси. Усмихнаха се една на друга и Лус вдигна кексчето си в знак на благодарност. Отхапа малка, сладка хапка.
- Пуншът звучи страхотно - каза Кам със стиснати зъби. -Защо не ни донесеш няколко чаши, Габ?
Габ завъртя очи към Лус.
- Направи услуга на някой мъж и той ще започне да те третира като робиня.
Лус се засмя. Кам беше малко объркан, но за нея беше очевидно какво се опитваше да направи.
- Аз ще отида да взема питиетата - каза Лус, готова да си отдъхне за малко. Тя се отправи към масата за карти и купата с пунш. Точно прогонваше една муха, кацнала върху пунша, когато някой прошепна в ухото й:
- Искаш ли да се махнем оттук?
Лус се обърна, готова да си измисли някакво извинение за пред Кам, че не, не може да се измъкне - не сега и не с него. Но този, който протегна ръка и докосна основата на китката й с палеца си, не беше Кам.
Беше Даниел.
Тя леко се поколеба. Времето й за телефонни разговори в сряда беше след десет минути и тя отчаяно искаше да чуе гласа на Кали или гласовете на родителите си. Да поговори за нещо, което ставаше извън тези порти от ковано желязо, нещо раз-лично от мрачните й преживявания през последните два дни.