Оковите на скръбта

Стерис хвърли поглед на двете дами с напълно лишени от дантела рокли, които тъкмо ги подминаваха.

— Не мисля, че съм изцяло съгласна с теб. Начинът, по който околните те възприемат, наистина има значение. Така например, в момента съжалявам за избора си на рокля. Надявах се да изглеждам модерно, но модата тук е различна. Роклята не е в крак с нея; твърде авангардна е.

— На мен ми допада — заяви Уакс. — Изпъква и прави впечатление.

— Същото може да се каже за някой цирей — отвърна Стерис. — Какво ще кажеш да ни вземеш по едно питие, докато аз огледам присъстващите, за да проуча къде са обектите ни?

Уакс кимна. Балната зала беше постлана с килими и украсена със златни полилеи — но на мястото на свещите сега сияеха електрически лампи. Таванът не беше кой знае колко висок, но стените бяха пъстро украсени с изрисувани арки, под всяка от които имаше различен стенопис. Класически картини — като например как Издигащия се воин лети над ято гарвани, типичният символ на Мъгливите духове на Лорд-Владетеля, от които беше останал само Смърт.

Макар че никой не се приближаваше към него, не можеше да се каже и че го избягваха. Напротив — изглеждаше, сякаш бяха решили да се преструват, че не го забелязват как си проправя път между тях и отказваха дори да помръднат. Той беше от Елъндел, политическият им враг, и тази им неотстъпчивост представляваше насочено към него послание.

Покварата да го вземе, колко мразеше тези игрички.

Барът се проточваше почти по цялото продължение на отсрещната стена и се обслужваше от поне двадесет бармани — за да бъде сигурно, че на никого от гостите няма да му се наложи да чака. Уакс поръча вино за Стерис и прост коктейл от джин и тоник за себе си — с което си спечели поглед с учудено вдигната вежда от бармана. Изборът му явно не беше достатъчно изискан. Трябваше да си поръча чисто уиски.

Обърна се и огледа помещението, докато приготвяха питиетата. Тихата мелодия, изпълнявана на арфа, приглушаваше шума от множеството разговори. Макар да му беше неудобно от това, трябваше да признае пред себе си, че някои от небрежно разменените реплики в стая като тази можеха да окажат по-голямо влияние върху живота на жителите на Басейна, отколкото изпращането на някой престъпник — независимо колко жесток и опасен — в затвора.

„Мараси все говори за това“, помисли си той. „Как в бъдеще за спазването на закона ще помагат не оръжията, а статистиките.“ Опита се да си представи свят, в който убийствата се предотвратяваха с помощта на внимателно планиране на системите на обществото, но не успя. Хората винаги щяха да убиват.

Но понякога все пак му беше трудно да не се чувства като единствения полилей в залата, който още се нуждае от свещи.

— Поръчката ви, милорд — каза барманът и постави чашите върху две скъпи на вид платнени салфетки, върху които беше избродирана датата на тържеството. Явно бяха предназначени за сувенири за присъстващите.

Уакс извади от джоба си една монета за бакшиш и я плъзна към бармана. Взе двете питиета и тъкмо се готвеше да отиде при Стерис, когато чу как барманът се прокашля. Обърна се, видя го как вдига монетата и установи, че не е онази, която беше имал намерение да му даде. Всъщност, не приличаше на никоя друга монета, която Уакс беше виждал.