Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
Искаше му се да можеше да я спре да говори такива неща. Но не намираше точните думи; всеки път, когато се опиташе да оспори гледната ѝ точка, Стерис сякаш се отдръпваше още повече.
Тя протегна длан към него. Той я пое и двамата прекосиха заедно балната зала на път към лорд Гейв и малката групичка, която се беше ступала около него. Уакс се тревожеше, че няма да успее да се включи в разговора естествено, но веднага, щом се приближиха, хората около лорда се отдръпнаха и му направиха място. Явно репутацията и рангът му го предшестваха.
— О, лорд Уаксилий! — поздрави го Гейв с многозначителна усмивка. — Бях очарован, когато разбрах, че ще присъствате на скромното ни събиране! От толкова отдавна ми се искаше да се запознаем.
Уакс му отговори с кимване, после кимна и към дамата му, както и към двойката, с които беше разговарял досега. Те не се отдръпнаха.
— Допада ли ви Ню Сирън, милорд? — попита го едната жена.
— Изглежда доста труден откъм придвижване от едно на друго място — отвърна Уакс. — Но иначе е приятен.
Останалите се засмяха, сякаш беше казал нещо забавно. Уакс се намръщи. Какво пропускаше?
— Боя се, че тук няма да откриете нищо кой знае колко интригуващо — отговори Гейв. — Ню Сирън е тих, спокоен град.
— О, какво говорите, лорд Гейв! — възкликна другият млад мъж. — Недейте да представяте града ни в такава светлина. Нощният живот тук е фантастичен, лорд Уаксилий! А симфоничният ни оркестър е бил удостоен с най-високи похвали от двама от предишните ви губернатори.
— Да — каза Гейв, — но тук няма много престрелки.
Останалите го изгледаха безизразно.
— В Дивите земи бях блюстител на закона — обясни им Уакс.
— А… — откликна една от дамите. — Бил сте началник на районното поделение на констаблите?
— Не, бил е истински пазител на закона — намеси се Гейв. — От онези, които яздят коне и стрелят по бандити. Трябва да прочетете разказите за него — предизвикват пълен фурор в елънделските вестници.
Останалите трима впериха в него объркани погледи.
— Колко… необичайно — обади се най-накрая една от дамите.
— Разказите са преувеличени — побърза да се намеси Стерис. — Лорд Уаксилий е пряко отговорен за смъртта на само около стотина души. Освен ако не се броят и онези, които са починали от инфекции на раните, след като ги е прострелял — не съм сигурна дали и те спадат към тази категория.
— Не беше лесен живот — обърна се Уакс към Гейв, който се усмихна иззад чашата си с вино.
Очите му блестяха. За човек като него, Уакс и Стерис явно предоставяха възможност да се позабавлява наистина добре.
— Но вече оставих всичко това зад гърба си — допълни Уакс. — Лорд Гейв, исках да ви благодаря за годините взаимноизгодни сделки между къщите ни.
— О, не намесвайте бизнеса тук, лорд Уаксилий! — отвърна Гейв, като наклони леко чашата си с вино. — На празненство сме.
Останалите се засмяха. Уакс отново не можа да си обясни защо.
„Проклятие“, каза си, като огледа лицата им. „Наистина съм загубил форма.“ Беше се оплаквал и беше дошъл с явна неохота, но все пак не беше очаквал да бъде толкова тромав.
Трябваше да се съсредоточи. Гейв знаеше нещо за Оковите на скръбта — или поне така смяташе РеЛуур.
— Имате ли някакви хобита, лорд Гейв? — попита Уакс, с което си спечели енергично кимване от Стерис в подкрепа на въпроса му.
— Нищо особено — отговори Гейв.
— Той обожава археологията! — възкликна дамата му, обаче.
Гейв я изгледа студено.
— Археология! — откликна Уакс. — Тя едва ли може да се нарече „нищо особено“, лорд Гейв.
— Особено много обича да колекционира реликви! — продължи дамата. — Прекарва часове в аукционната къща и не оставя да му се изплъзне и един…
— Обичам историята — прекъсна я Гейв. — Изкуството от миналите епохи ме вдъхновява. Но ти, скъпа моя, ме караш да звуча така, сякаш съм някой от онези джентълмени-приключенци.
Когато произнесе думата, лордът направи презрителна физиономия. После продължи:
— Уверен съм, че сте срещали такива типове в Дивите земи, лорд Уаксилий. Мъже, които са живели като част от обществото, но внезапно са решили да хукнат да търсят тръпката на силните усещания там, където не им е мястото.