Оковите на скръбта

Уакс въздъхна и отпусна ръка, все още ядосан.

— Направи го нарочно — промърмори. — Нали? Търсеше си предлог да прекъсне разговора, затова ме обиди. А когато това не подейства, нападна теб, защото знаеше, че ще реагирам твърде остро.

— Хмм… — проточи Стерис, после кимна. — Да, правилно си разбрал.

Гостите наоколо продължаваха да бъбрят, но се бяха отдръпнали на видимо разстояние от Уакс и Стерис.

— Съжалявам — каза Уакс. — Оставих го да ме извади от равновесие.

— Затова се насочихме първо към него — каза Стерис. — Полезно упражнение. Пък и научихме нещо. Онзи коментар за археологията го засегна, защото беше твърде близък до някаква тема, която той явно не искаше да обсъжда. Веднага прибегна до двусмислени обиди, за да ни разсее.

Уакс си пое дълбоко дъх и потисна раздразнението, предизвикано от случката.

— А сега какво? Ще опитаме с някой друг ли?

— Не — отвърна Стерис замислено. — Не бива да оставяме хората, които ни интересуват, да се досетят, че се насочваме към тях умишлено. Ако от време на време подхващаме разговор с някой страничен човек, би им било по-трудно да забележат целта ни.

— Разбирам — каза Уакс и огледа оживената зала.

Музикантката, която свиреше на арфа, се оттегли, а вместо нея се появи цял оркестър, включително и духови инструменти — нещо, което никога нямаше да се случи в Елъндел, — и се разположи на мястото ѝ.

Двамата със Стерис продължиха да отпиват мълчаливо от питиетата си, когато музикантите подеха някаква мелодия. Беше достатъчно бавна, за да насърчи двойките да танцуват заедно, но същевременно неочаквано жива и по-енергична, отколкото Уакс очакваше. Установи, че доста му допада. Ритъмът на музиката сякаш успокои раздразнението му и го замени с нещо, което почти граничеше с въодушевление.

— Защо не отидеш ей там? — предложи Стерис, като кимна към една достопочтена възрастна жена със сива коса, вдигната на кок. — Това е лейди Фелис Дему, а придружителят ѝ е неин племенник. Къщата ви е сключвала сделки с нея; би се очаквало да се насочваш към компанията на такива хора. Аз ще отида да взема нови питиета.

— Вземи ми само една газирана вода — помоли я Уакс. — Предпочитам да говоря на бистър ум.

Стерис кимна и се отдалечи, като си проправяше път между хората, които се бяха насочили към подиума. Уакс се приближи към лейди Дему и ѝ се представи, като подаде визитката си на племенника ѝ, а след това ѝ отправи покана за танц, която тя прие.

Любезен разговор. Можеше да води любезен, макар и празнословен разговор. „Какво ти става, Уакс?“, каза си, докато водеше лейди Дему към подиума. „Справяш се с разпитите на престъпници без никакви проблеми. Защо се боиш от един обикновен разговор?“

Част от него искаше да припише този факт на обикновения мързел. Но това беше обичайната му реакция спрямо всичко, което не искаше да прави — просто извинение. На какво всъщност се дължеше? Защо се отнасяше към тази задача с такава неохота?