Смъртта като изкуство

Но такъв разговор не се получи.

— Освен това много ми харесва Арбенина — призна Артьом с абсолютно детско смущение. — Когато се договарях с Лев Алексеевич, специално го помолих Евгения Фьодоровна да участва в спектакъла, за нея има голяма интересна роля на адвокатка. Тя е такава красавица! — зазвуча възторг в гласа му. — Обичам я още от дете, особено ми харесваше в „Изкачване към върха“, спомняте ли си, имаше такъв филм? Гледал съм го сигурно поне пет пъти, ако не и повече.

Настя си спомняше филма, много добре си спомняше и Евгения Фьодоровна Арбенина в него. В този филм тя наистина беше невероятно красива. Гледай ти! Трудно е да си представи човек, че един съвременен млад журналист е толкова сантиментален. А тя си бе мислила, че момчешкото влюбване в красива актриса е нещо, което е останало в далечното минало, в поколението на нейните родители. Обаче ето, излиза, че тук-там тази рядкост се е запазила.

Или не се е запазила и всичките тези смутени признания са просто спектакъл? При това не твърде добре изигран. Прекалено настойчиво се старае Артьом Лесогоров да спечели доверието й, а комплиментите му пет пари не струват. Просто той смята Настя Каменская за милиционерски сухар с несполучлив личен живот и се опитва да се престори на симпатично сантиментално момче, от което тя не бива да се страхува, а трябва да закриля и обича. Защо ли? Пределно ясно е даже. Извършено е престъпление и Лесогоров като истински журналист иска да събере свеж материал, а за целта му е нужно хората, които водят разследването, да бъдат бъбриви и откровени. Това е. Дори е странно, че Артьом все още за нищо не я е попитал, а само старателно отговаря на въпросите й. Изчаква ли? Или тя все пак греши и зад всичките тези комплименти не се крие никаква задна мисъл?

Настя дори не бе успяла да формулира мислено докрай последното си съображение, когато Артьом Лесогоров се хвърли в атака.

— Анастасия Павловна, а вие защо дойдохте на репетицията? Да не би да подозирате някого от участниците? Кого?

— Как можа да ви хрумне, Артьом! Просто ми беше любопитно да видя как се провежда репетиция, това е.

— Не, лъжете ме — хитро й намигна той, — явно подозирате някого. Кажете де, кого? Да не би Семьон Борисович?

— Възможно е — измъкна се Настя. — Семьон Борисович е млад силен мъж, който е в състояние да нанесе удар с бухалка по нечия глава. Не можем да го изключим от списъка на заподозрените, точно както и всеки друг физически пълноценен мъж.

— Я стига! — облещи се Артьом. — Вие сериозно ли? Така ли подхождате към случая? Кой е можел да нанесе удара и кой не е можел?

— А вие как предлагате да разсъждаваме? — отпусна се Настя и с удоволствие започна да се прави на глупачка. Много бе обикнала това занимание, особено през последната година, откакто започна да работи при Стасов. — Нали е ясно, че дребна жена не е можела да нанесе удара, защото Лев Алексеевич е доста едър човек. Именно от това изхождаме.