Смъртта като изкуство

— Защо не използвате диктофон? — попита тя. — По-добре ли е със стенограма?

Артьом широко се усмихна и затвори тетрадката.

— Един истински журналист непременно трябва да знае стенография, защото техниката е нещо несигурно, повярвайте ми. Знаете ли колко пъти ме е подвеждала! Техниката може във всеки един момент да откаже — или батерията ще се изтощи, или паметта ще се окаже препълнена… Техниката може да бъде открадната, повредена, изгубена, върху нея може да се излее чаша кафе и така нататък. А човек сам си е господар.

— Ами всъщност това е вярно — не можа да не се съгласи Настя. — Вие сте учили стенография конкретно защото не сте се доверявали на техниката или причината беше друга?

— Знаете ли, лично на мен ми е по-удобно да работя с писмен текст, отколкото по слух, така възприемам по-добре. Разбрах го като малък, а когато реших да се занимавам с журналистика и за пръв път се сблъсках с несигурността на диктофона, веднага се записах на курс по стенография. И после тук, в условията на репетиционната зала, диктофонът е безполезен, защото всички се намират на различно разстояние от него и половината реплики се губят, не всичко се записва ясно, после не се разбира. Особено ако няколко души говорят едновременно. Нали не мога да тичам из залата по време на репетиция и на всички да пъхам микрофона? — тихо се разсмя той и хвърли на Настя топъл, много мъжки поглед.

Настя улови и оцени този поглед. И той никак не й хареса.

— А така спокойно успявам да запиша всичко ясно и разбираемо — продължи Артьом. — Още повече че през цялото време се налага да променям собствения си текст в зависимост от желанията на участниците в репетицията, а при това е опасно да разчитам на слуха си, трябва да виждам записани думите, които те предлагат. Така че благодарение на стенограмата успявам бързо да поправя всичко.

Трябва да поговори с него за Дудник. Артьом е външен човек тук, не е от театъра и за него принципът за изнасянето на кирливите ризи, не би трябвало да важи. Ами ако знае нещо интересно?

— Вие май ме бяхте поканили на кафе? — напомни му тя. — Приемам поканата ви, ако не сте се отказали.

„А и да си се отказал, пак ще те накарам“ — добави мислено тя.

Но не се наложи да принуждава Лесогоров, той прие думите на Настя с ентусиазъм и двамата се разбраха след края на репетицията да си поговорят в неговата служебна квартира.

Втората половина на репетицията мина почти по същия начин като първата, с единствената разлика, че търпението на Дудник се оказа наистина безгранично, докато търпението на Лесогоров явно се изчерпа и в отговор на поредните искания на Колодни да поправи текста на ролята на Зиновиев, та на него, на Никита, да му е по-удобно да играе, Артьом дори повиши тон и в гласа му прозвучаха обида и оскърбено самолюбие. Има си хас, на кого е приятно постоянно да му повтарят, че е написал пълни глупости, които се нуждаят от коренна промяна! Семьон Борисович Дудник веднага се хвърли в защита на автора на пиесата и го увери, че точно в този откъс текстът е абсолютно безупречен, а Никита Михайлович просто е уморен, затова не го е възприел правилно.