Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
Настя беше чувала за спектакъла, поставен от прочутия прибалтийски режисьор, но не беше имала случай да го гледа. Дали да не остане довечера в театъра, щом тъй и тъй вече е тук? Не, ще бъде нечестно по отношение на мъжа й, Льоша сигурно също би искал да види нашумелия „Наполеон“, а до седем часа по никакъв начин не би могъл да дойде тук, днес ще остане до късно в своя институт, в Жуковски, въпреки почивния ден, защото във вторник му предстои отчет пред Научния съвет. Ще трябва да се откаже от театралната вечер.
— Така че няма смисъл да си тръгвам от театъра — продължи Людмила, — а непременно трябва да обядвам, иначе няма да мога да играя довечера.
— Готови сме да изслушаме вашите желания — галантно откликна Антон Сташис. — Вие познавате околностите по-добре от нас, така че ни кажете къде искате да обядвате и ние ще ви поканим.
Настя го погледна с недоверие. Гледай го ти, колко е непредпазлив! Ами ако актрисата изяви желание да се храни в ресторант, в който цените моментално ще опразнят портфейла му? Защото те наистина не знаят какви заведения има наоколо, а като нищо може да се окаже, че цените ще са… майка си и баща си.
Но, изглежда, опасенията й бяха напразни, Наймушина предложи малко ресторантче през три сгради от театъра, твърде уютно, с кратко меню и напълно демократични цени. Явно идваше тук често, защото сервитьорките я познаваха, а тя дори не погледна менюто, направи поръчка по памет. Настя и Антон също решиха да хапнат.
— Е — весело каза Людмила, — питайте, готова съм.
Антон веднага постави в средата на масата включения диктофон и въпросително погледна актрисата. Тя благосклонно кимна.
— Имаше ли Богомолов интимни връзки в театъра? — моментално се нахвърли върху нея Настя.
Веждите на Наймушина бавно се вдигнаха, после тя ги върна на мястото им и избухна в смях.
— Лев Алексеевич ли? Моля ви се, какво приказвате! Той изобщо не е по тази част. Разбира се, нормален мъж е и естествено, преди да се ожени за Лена, имаше някакви любовни истории, но оттогава нищо не сме чували. Във всеки случай в нашия театър не е имал романтични отношения с никоя, казвам ви го абсолютно отговорно.
— А вие, значи, знаете всичко за всички, така ли? — уточни Настя без сянка на ирония, много делово.
— Естествено! — уверено отговори красавицата Людмила. — Ако не знам нещо, значи със сигурност такова нещо няма, можете да не се съмнявате.
Само да можеха. Не би било зле и да бъдат сигурни, че тя не лъже и нищо не крие.
— Но може някоя от актрисите да е била влюбена в Богомолов? — продължи Настя. — Нали знаете как се случва: една жена не среща взаимност и от дребнава отмъстителност започва да говори какви ли не гадости за обекта на своя безответен интерес, а някой може и да повярва и да си направи съответни изводи.
Людмила отново се разсмя и кимна.
— Да, да, позната ситуация, разбирам за какво говорите. Само дето това не важи за Лев Алексеевич. Разбирате ли, той не е от мъжете, в които жените се влюбват просто така.
— Какво значи „просто така“? — не разбра Настя.
— Ами просто така, от разстояние. Трудно е за обяснение… Разбирате ли, Богомолов не притежава обаяние, няма харизма. В мъж с харизма една жена може да се влюби просто така, от разстояние, дори да не се познава с него, просто да го гледа отстрани и да примира от възторг. А има мъже, към които нищо не изпитваш, докато не започнат активно да те ухажват. Именно в процеса на това ухажване те се разкриват и тогава можеш да се влюбиш. Разбирате ли за какво говоря?
Настя мълчаливо кимна.
— Вижте, ако Лев Алексеевич започне да ухажва някоя жена — продължи Наймушина, — и то да я ухажва красиво, едва ли тя би устояла, защото външността му е много интересна… но да се влюбиш просто така и да страдаш по него е невъзможно, повярвайте ми.
— Значи, на любовния фронт Богомолов не може да е имал никакви конфликтни отношения с когото и да било?
Людмила се замисли за миг, после тръсна глава, при което кестенявото бретонче излетя нагоре и откри гладкото високо чело.
— Е, освен с Михаил Лвович, с Арцеулов, все пак Лев Алексеевич му отне жената.
Настя смаяно се втренчи в Людмила. Охо! Вече трети ден са в театъра, не спират да разпитват всички за Богомолов и никой думичка не е продумал, че Богомолов е отнел жената на актьор от театъра. Или това е било преди много години? Може би става дума за първата съпруга на Богомолов? Не, оказа се, че Людмила има предвид сегашната му съпруга, Елена.