Смъртта като изкуство

Настя отпи глътка горещо кафе, според нея прекалено силно, и остави чашката на камината до керамичната вазичка, от която сиротно стърчеше изсушено клонче от някакъв храст. Лесогоров й предложи да седне във фотьойла, но тя предпочете да остане права: през трите часа, прекарани в репетиционната зала, бе седяла достатъчно, столовете в репетиционната зала бяха неудобни и сега гърбът на Настя неприятно я приболяваше. А пък й харесваше да стои до камината, тя беше старинна, много уютна, снабдена с всички необходими атрибути, включително решетка и комплект духалки, щипци и други принадлежности, изработени от покрит с патина метал.

— Защо търпите всичко това, Артьом? — попита тя. — Правят ви толкова забележки и вие, както забелязах, бяхте под огромно напрежение, нервирахте се. Разбирам ви, създали сте произведение, смятали сте го за добро и завършено, а сега някакви хора се опитват да ви обяснят, че сте написали лоша пиеса. Простете ми за праволинейността, вероятно говоря грубо, но отстрани изглежда точно така. Сигурно е болезнено за вас.

Лесогоров се разходи из просторната стая, кой знае защо дръпна, после отново спусна завесата на широкия еркерен прозорец.

— Да, болезнено е — съгласи се той, но някак неохотно. — Свикнал съм, ще го изтърпя. Колкото до напрежението и нервите, тук грешите, Анастасия Павловна. Тоест аз, разбира се, бях напрегнат, но далеч не защото ми се караха и говореха гадости за пиесата ми, а изключително защото съм част от работния процес и ми е нужна максимална съсредоточеност, за да реагирам бързо на случващото се и да измислям варианти за промени. Или обратното, да търся аргументи, че не са нужни никакви промени. Оттук и напрежението. Е — обезоръжаващо се усмихна той, — и нервозността, разбира се, защото аз изпитвам към театъра и неговите служители огромно уважение и неволно се притеснявам в тяхно присъствие. Не забравяйте, че те репетират моя пиеса и това е огромна чест за мен. Колкото до поправките, знаете ли какво казват в театъра? „Докато авторът е жив, пиесата е гъвкава.“ Нещо обичайно е, когато готова пиеса коренно се преработва със съгласието на автора и с неговото непосредствено участие. Така че в това няма нищо особено обидно за мен. Не забравяйте също, че съм журналист и често съм бил принуден да слушам от редактори, че съм написал слаб материал, така че съм трениран.