Смъртта като изкуство

— Не мога да го кажа! — раздразнено заяви актьорът Никита Колодни след петия или шестия опит да произнесе предписаната от текста реплика. — Невъзможно е да се произнесе това, Артьом, помисли как да го кажа по друг начин.

Авторът на пиесата „Правосъдие“ Артьом Лесогоров седеше на столче до стената и с наведена глава бързо си записваше нещо. Тъкмо щеше да отговори на Колодни, когато го изпревари режисьорът Семьон Дудник.

— Никита Михайлович, не се глезете, текстът си е нормален. Какви си ги измисляте пак?

— Нищо не си измислям! — гневно възрази актьорът. — Невъзможно е това да се изиграе достоверно, самият аз не вярвам в думите, значи и зрителят няма да повярва. Семьон Борисович, съгласете се с мен! Нали го обсъждахме с вас и вие бяхте склонен да ме послушате, спомнете си! Цялата мотивация на Зиновиев е някак картонена, не е жизнена. Той произнася своите реплики, а аз дори не разбирам как да реагирам на тях.

Актьорът Арцеулов, който играеше прословутия Зиновиев, едър, внушителен и с бавни движения, невъзмутимо сви рамене.

— На мен моята роля ми харесва, така че стига с тия работи, Никита. Всичко разбирам в нея. И с Лев Алексеевич сме отработили цялата картинка. Какво не те задоволява?

Лесогоров продължаваше да пише нещо, без да вдига глава. Настя любопитно разглеждаше журналиста драматург. Какво ли постоянно пише? И защо не се включва в дискусията, чиято тема го засяга непосредствено?

С Антон Сташис бяха поискали разрешение от режисьора Дудник да присъстват на репетицията, като обясниха желанието си с банална любознателност. В действителност Настя и Антон през първите два дена от пребиваването си в театъра бяха чули множество аргументи в полза на подозрението, че Дудник е заинтересован от отстраняването на Богомолов, и бяха стигнали до извода, че трябва по-внимателно да се вгледат в Семьон Борисович. А къде е най-удобно да се направи това, ако не в процеса на работата? Не би могло да се каже, че Дудник прие с възторг тяхната молба, той дълго обяснява, че присъствието на външни хора на репетицията не е много желателно, то пречи на работата, разсейва актьорите, не им дава да се съсредоточат, но в края на краищата се съгласи.

В тази репетиция бяха заети трима актьори: Никита Колодни, който играеше някакъв Юрий, Арцеулов, който изпълняваше ролята на Зиновиев, и вече споменатата Людмила Наймушина, която завеждащата трупата бе обрисувала като човек в приятелски отношения с всички, който съответно знае всичко за всекиго. Наймушина се оказа невероятно красива жена на около трийсет и пет години и Настя моментално я позна, щом видя изваяното й лице. Това лице често се появяваше на телевизионния екран в различни филми, в които Настя не се заглеждаше много, но беше в течение, защото телевизорът у тях беше включен постоянно, но без звук, така че изображението току попадаше в полезрението й. Всъщност Настя бе планирала разговора с Наймушина именно за днес, смяташе да се срещна с актрисата веднага след репетицията.