Третият близнак [bg]

— Обаче ако знаете предварително, че Джон Доу е параноиден шизофреник, бихте могли да заключите, че Джим Фиц е също такъв.

— Няма как да разбера такова нещо.

— Но ако случайно познавате Джон Доу?

— Откъде ще го познавам?

— Ами може да е вашият портиер, откъде ли не.

— О-о, прекадено много случайности!

— Възможно е.

— Такава ли ще е статията ви?

— Може би.

— Добре, теоретически това е възможно, но вероятността е толкова малка, че всеки разумен човек би я пренебрегнал.

— По това може да се поспори.

Репортерката е решена да прави сензация, независимо какви са фактите, каза си Джийни и я обхвана тревога. И без това имаше проблеми, сега оставаше и вестниците да увиснат на шията й!

— А в действителност намерили ли сте някой, който мисли, че анонимността му е нарушена? — заинтересува се тя — Има потенциална вероятност от такава ситуация и точно това ме интересува.

На Джийни внезапно й хрумна нещо:

— Кой ви посъветва да ми се обадите?

— Защо питате?

— Поради същата причина, заради която и вие задавате въпросите си. Искам да знам истината.

— Не мога да ви кажа.

— Това е доста интересно — замисли се Джийни. — Аз ви разказах накратко за моята работа и методи. Нямам какво да крия. Вие обаче не можете да ми отвърнете със същото. Като че ли изпитвате срам, доколкото усещам. Срамувате ли се от начина, по който разбрахте за моя проект?

— От нищо не се срамувам — рязко отговори репортерката.

Джийни усети, че едва овладява гнева си. Тая пък за каква се мисли?

— Е, все някой се срамува. В противен случай защо нямате желание да ми кажете кой ви е казал? Или казала?

— Трябва да пазя източниците си на информация.

— От какво да ги пазите? — Джийни разбираше, че трябва да спре. Нищо нямаше да постигне, ако се опълчеше срещу пресата. Обаче гледната точка на тази жена бе направо непоносима. — Както вече обясних, в методите ми няма нищо нередно и те не заплашват ничия анонимност. Защо тогава вашият информатор се крие?

— Хората си имат причини…

— А причините, подтикващи информатора ви да се спотайва, крият зла умисъл, не е ли така? — Дори и като го произнасяше, Джийни не спираше да мисли: Защо някой ще иска да ми погоди такъв номер?

— Не мога да коментирам това.

— Без коментар, така ли? Ще запомня този израз.

— Доктор Ферами, искам да ви благодаря за съдействието.

— Моля! — отвърна Джийни и тресна телефона. После дълго остана така, вперила поглед пред себе си…