![Конан Непобедимия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/1/konan-nepobedimiya-bg-download.jpg)
Конан Непобедимия [bg]
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: Конан (bg) #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Конан Непобедимия [bg]». Краткое содержание книги:
— Очите му — каза настойчиво той. — Този камък е като неговите очи и е свързан по някакъв начин с него. Аманар ще се съгласи да те освободи, ако иска да запази този камък. Ще слезем долу в стаите, където той прави магиите си, и…
— Долу? Неговата стая е на самия връх на кулата. Над нас. Моля те, пусни ме, Конан. Боли ме.
Младежът бързо охлаби хватката си.
— Тогава какво има в края на онзи проход, който, изглежда, води към планината?
— Не зная нищо друго — отвърна тя, — освен че на всички е забранено да влизат там. Стаята му е където вече ти казах. Водили са ме там при него. По-добре боговете и него да бяха направили като Тиридатес — добави с горчивина тя, — любител на момчета.
— Тогава ще отидем горе в стаята му — каза Конан. Момичето още веднъж поклати глава. — Какво има сега? — попита той.
— Направил е магия върху стълбището на укреплението. Тя започва да действува, когато магьосникът се намира извън централната кула. Този човек наистина не се доверява на никого, Конан. Един от слугите човеци се изкачи по стълбището, докато Аманар излезе да ви посрещне… — Велита се разтрепери и зарови лице в гърдите на младежа. — Оттогава не е спирал да пищи и никой не може да го доближи, за да сложи край на страданията му.
Конан непохватно помилва косите й с голямата си ръка.
— Значи трябва да вляза в голямата кула, когато той е тука. Но сега Аманар го няма. Къде е той, Велита?
— Във вашия лагер. При бандитите. Чух го да казва, че нощта можела да ги изплаши, затова им занесе редки вина̀ и скъпи меса. Да направят пир.
Конан безпомощно вдигна ръка. Изглежда, че боговете се бяха наговорили да бъдат против него във всичко.
— Велита, трябва да се върна обратно в лагера. Ако заподозре, че съм тук…
— Зная — тихо каза тя. — От самото начало знаех, че не можеш да ме вземеш със себе си.
— Аз стоя тук, при теб. Нима това не доказва, че клетвата ми е истинска? Ще убия Аманар и ще те освободя.
— Не! — изплака момичето. — Аманар е прекалено могъщ. Само ще загубиш живота си. Ще го хвърлиш на вятъра. Освобождавам те от клетвата ти, Конан. Напуснѝ тези планини и забравѝ, че съществувам.
— Не можеш да ме освободиш от клетва, дадена пред богове — каза спокойно младежът. — Аз пък няма да освободя себе си от обет, който съм дал по собствено желание.
— Тогава ще умреш. И все пак аз горещо се моля да откриеш някакъв начин. Моля те, върви си сега, Конан. Аз трябва да чакам завръщането на Аманар и не искам да ме види… — Главата на стройното момиче клюмна, раменете му се разтърсиха от ридания.
— Кълна се! — сурово изрече Конан.
Изгарян от желание едва ли не в същия миг да се изправи лице срещу лице с магьосника, кимериецът излезе от стаята.
Двадесет и първа глава
Когато Конан се приближи до бандитския лагер, до ушите му долетяха прегракнали смехове и звуци от пиянско, фалшиво пеене. Щом излезе на светло, той спря и се облещи от удивление. Бандитите наистина пируваха. Реза с гърбавия нос беше клекнал с огромен къс печено месо и го ръфаше със зъби. Абериус премина край кимериеца, олюлявайки се, с отметната назад глава и надигната бутилка. Половината от виното се бе изляло върху гърдите му, но мъжът с лице на невестулка се разсмя и захвърли скъпия съд, който се разби на парчета върху каменистата почва. Хордо размахваше извития си меч в една ръка в другата стискаше чаша и виеше някаква неприлична песен срещу луната. Всички пееха и се смееха, ядяха и пиеха — кой, както и каквото иска. Всички се оригваха и бършеха мазни пръсти в дрехите си, наливаха се със скъпи вина от Аквилония, сякаш те бяха евтина кръчмарска помия.
Карела и Аманар се приближиха към Конан. Тя държеше в ръка кристална чаша и се правеше на благородна дама, ала в походката й се бе промъкнало пиянско клатушкане. Магьосникът бе поставил дългата си ръка върху красивото й рамо и бе отметнал алената й пелерина, така че удължените му пръсти милваха нейната копринена плът, сякаш тя му принадлежеше. Припомняйки си Велита, Конан почувства едновременно обида и отвращение, ала знаеше, че трябва да контролира гнева си, докато се добере до медальона.
— Чудехме се къде си — каза червенокосата. — Погледни този прекрасен пир, който Аманар направи за нас. Това излекува цупенето и недоволството на хрътките ми и им оправи настроението.
Тъмните очи на Аманар бяха неразгадаеми.
— Малко неща могат да се видят тук дори и на дневна светлина, Конан от Кимерия. Малцина мъже ще тръгнат да се разхождат в тази местност през нощта. Какво интересно намери в тъмнината?