Конан Непобедимия [bg]

— Трябва ми още малко време да помисля. Още ден-два, до вдругиден, както каза ти. След това ще ти дам своя отговор.

Аманар кимна.

— Много добре, кимериецо. След ден-два ние двамата ще видим какво ще бъде твоето бъдеще. — Очите му, в които плуваха червени точици, се обърнаха към Карела с милващ поглед, който накара Конан да почувства тръпки на гняв и отвращение. — Ти, моя скъпа Карела, утре трябва да дойдеш в крепостта. Разбира се, без младия кимериец, който все още не е взел решение. Имаме много да си говорим, ще обсъдим и какви планове имам за теб…

Конан изпита непреодолимо желание да смачка мургавото лице на магьосника с юмрук, ала се овладя и каза:

— Може би ще споделиш тези планове с всички нас. Като знаем за какво се отнасят, аз, пък и някои от останалите мъже, по-лесно ще решим какво да правим.

Карела въртеше глава между двамата мъже с поглед, който правеше сравнение между тях, ала при тези думи на Конан подскочи като ужилена.

— Моите хрътки вървят, където аз им заповядам, кимериецо.

Внезапно над лагера се спусна мъртва тишина, смехът и песните секнаха. Конан се огледа, за да разбере каква е причината за това, и зърна Сита, който стоеше в края на осветеното пространство, притиснал двуостра бойна брадва към широките си гърди. Червените му очи слабо проблясваха, докато оглеждаше мъжете около огньовете. Те се раздвижиха тревожно, някои разхлабиха оръжието в ножниците си. Лишената от устни уста на С’тара зейна и оголи кривите му зъби в изражение, което би трябвало да означава усмивка. Или подигравка.

— Сита! — остро извика Аманар.

Без да поглежда нито надясно, нито наляво, съществото С’тара закрачи през лагера и падна в краката на Аманар. След като господарят му направи нетърпелив жест, Сита стана, наведе се към магьосника и прошепна нещо на ухото му.

Конан не можа да долови нито звук от неговите думи, нито успя да разгадае нещо по мрачното лице на Аманар, но забеляза, че кокалчетата на магьосника побеляха върху златния жезъл, което означаваше, че новината е неприятна. „Талбор“ — помисли си Конан. Аманар направи знак на своя подчинен да замълчи.

— Трябва да ви напусна — каза магьосникът на Карела. — Случило се е нещо, което изисква моето присъствие.

— Надявам се, че не е някаква неприятност — каза тя.

— О, нещо съвсем дребно — отвърна Аманар, ала устните му под късо подстриганата брада се свиха. — Ще те видя утре. Лека нощ. — Той се обърна към Конан. — Добре обмисли решението си, кимериецо. Убеден съм, че си чувал много по-лоши предложения от моето. Хайде, Сита. — Магьосникът излезе от лагера, следван по петите от слугата С’тара.

Щом Аманар и люспестото създание се отдалечиха, шумът в лагера се възобнови. Хордо със залитане се приближи до Конан и Карела.