Диамантен меч, дървен меч [bg]

„Трябва да продължа - внушаваше си Фесис. - На всяка цена."

Напразно. Той продължи да се вслушва в плясъка на водата толкова внимателно, почти жадно, сякаш се страхуваше, че ако го изгуби, ще потъне в безмълвието на вонящото подземие.

А мракът се сгъстяваше. Никога досега не бе имал нужда от факла или фенер, а ето че изведнъж с мъка различаваше лъскавото острие на собствената си глефа.

И на всичко отгоре не можеше да помръдне от място...

Отново плисък на вода!

Фесис стискаше оръжието си, забравил за другата си изненада - малкият самострел, зареден вместо със стрели с тежки метални топчета, способни да зашеметяват.

До днес се усещаше в хвалинските катакомби почти в безопасност. Тоест далеч по-безопасно, отколкото в подземията на Мелиин. В столицата всяко отклоняване от проверения и прочистен маршрут почти задължително струваше живота и на най-ловкия...

„Тези подземия са останки от град на Дану... ако не бъркам -трескаво, но и някак лениво размишляваше младият наемник от Братството. -Фундаментите на сградите им са потънали дълбоко в земята. А за този басейн се приказваше, че бил разположен на покрива на някакъв храм... Заклинанието на Архимага сплескало постройката, натикало я в катакомбите..."

Ръце! Фесис се ококори. На ръба на басейна бяха легнали две ръце, слабо фосфоресциращи във вече съвсем непрогледната без магия тъмнина. Младежът чу пресипнало дишане:

- фссссс... хаааа... фссссс... хааа...

Все още нищо сериозно не се беше случило, а нозете на опитния воин от Братството вече бяха омекнали.

Над натрошения мраморен ръб на басейна се показа глава. Дълги, мокри коси, черни като мрака наоколо. Бяла-бяла като сняг кожа. Незрящи очи -клепачите все едно бяха зашити или слепнали се, сраснали се... Шия, рамене... Отстрани на гърлото кожата се набръчкваше ритмично от хриле:

- фсссс... хаааа....

Съществото прекрачи бордюра. Беше или поне приличаше по облик на девойка.

Бе гола. По тънкото тяло пълзяха струи и капки тъмна вода, сляпото лице се въртеше насам-натам, сякаш оглеждаше помещението.

Фесис спотаи дъх. Не можеше да разбере с какво се е сблъскал. Досега не бе срещал такава твар. Нито бе чел за нея в Boanimm Abann, Книгата на чудовищата на езика Дану.

- Tho dealan thaba! - прозвуча тих глас. Фесис не познаваше този език. Не бе елфически, така не говориха нито Дану, нито Волните. И, то се разбира, джуджетата също.

Изчадието в образа на девойка - или това наистина бе някакво момиче? -изучаваше залата. Обърна глава право срещу наемника.

„Спо-спо-спокойно, старче. Нишшщо опасно. Тя... няма оръжие. Я да си вървя по пътя..."

Ала не можеше да шавне и устните си, камо ли краката.

Девойката предпазливо стъпи на пода. Снагата й светеше. Босите ходила оставяха мокри следи. Тя тръгна право към вцепенения младеж. Не издаваше никакъв друг звук, освен влудяващо равното дишане:

- фсссс... хааа...

Навярно дори един Волен не би издържал. Страхът накрая избуя в сърцето на Фесис и замести волята му.