Републиката на крадците [bg]

— Не е „някаква торта“ — хлипаше Локи. — Направена е за рождения ден на господаря, поръчана беше преди месец. Царска торта от „Закаста“. Цялата е алхимия и есенции.

— От „Закаста“, значи — повтори Джийн и възхитително показа колко е впечатлен. — Дявол го взел, ама че късмет!

— Струва колкото годишната ми заплата — измънка Локи. — Подир това още две години няма да ми дават заплата на възрастен. И кожата ми ще одерат, и джоба ми ще изпразнят!

— По-полека — взе да го утешава Джийн. — Ние не можем да ти намерим нова торта, но поне можем да върнем парите на господаря ти.

— За кои „ние“ говориш? — обърна се жертвата към Джийн. — Да му се не види! Кое си ти, момче, та да говориш от мое име?

— Джотар Тратис, стажант-адвокат — осведоми го Джийн.

— Нима? На кой адвокат?

— На госпожа Донатела Вирикона — отвърна Джийн с едва забележима усмивка. — При Мераджио.

— Ох! — изпъшка жертвата, сякаш Джийн току-що беше насочил арбалет към интимните му части. Госпожа Вирикона беше сред най-известните адвокати в Камор и служеше за рупор на няколко от най-могъщите благороднически родове. Всеки, който разнася свитъци, за да преживява, знаеше нейния печат. — Ясно… Обаче…

— Дължим крона на клетото момче — каза Джийн. — Хайде, ще си поделим сумата. Дори да съм се спънал във вас, вие със сигурност можехте да го избегнете, стига да внимавахте повече.

Локи скри усмивката си, която иначе щеше да бъде от ухо до ухо.

— Само че…

— Ето, аз имам достатъчно джобни пари — каза Джийн, сложил два златни тайрина на дясната си длан. — Положително това не би затруднило и вас.

— Обаче аз…

— Откъде сте, да не сте верарец? Толкова ли сте стиснат, че даването на два тайрина да ви се вижда непосилно? Ако е така, кажете ми името си, за да съобщя на господарката си кой не желае…

— Добре — съгласи се мъжът, протегнал ръце към Джийн. — Ще платим за проклетата торта. Наполовина.

Той даде два златни тайрина на Локи и видя, че Джийн направи същото.

— Благодаря ви, господа! — каза Локи с треперещ глас. — Ще имам известни неприятности заради станалото, но те далеч няма да са такива, каквито можеха да бъдат.

— Разбираемо е — каза Джийн. — Нека боговете бъдат с вас, нека бъдат и с двама ви!

— Добре, добре! — сопна се по-възрастният мъж. — Следващия път, когато носиш торта, момче, внимавай повече!

И той си тръгна, без да каже друго.

— Чувството за вина е нещо прекрасно — въздъхна Локи, като събираше пръснатия боклук от падналата „торта“ — ужасна смесица от старо брашно, стърготини и бял хоросан, струващи една стотна от онова, което му даде набелязаната жертва. — Тази вечер всеки ще представи по един истински тайрин.

— Мислиш ли, че Окови ще бъде доволен?

— Да се надяваме, че в крайна сметка Благодетеля ще бъде доволен — ухили се Локи. — Чакай да събера боклука и ще намерим място, където да го оставим, иначе жълтодрешковците ще ми строшат главата. Вкъщи ли се връщаме?